The Man On The Silver Mountain

„Аз, легионерът“ – така се казва блогът на Георги Лозев, посветен на историята и настоящето на Френския чуждестранен легион. Обичам да чета блогове, посветени на определена тема, от която авторът определено се вълнува, а в случая с Георги, допълнителен бонус е фактът, че самият той е бил легионер в продължение на няколко години, което придава автентичност на неговите разкази и печели интереса на читателя.

В блога можете да откриете много разнообразна информация и истории, посветени на Легиона. Статии за създаването и функционирането му, неговия кодекс на честта, условия и пунктове за приемане, истории за славни битки и легендарни бойци, бойни химни и много други неща.

Дори за отявлен пацифист като мен бе интересно да чета публикуваните от Георги статии в блога, защото в тях се говори за смелост, другарство, чест и достойнство – все неща, които заемат висока стойност в моята ценностна система и които все по-рядко срещаме в живота.

Има още →

Този блог се оказа учудващо популярен и в момента заема престижното 15 място в класацията на българските блогове – TopBlogLog. Разбира се, това не би се случило, ако не бяхте вие – читателите – които с интересните си коментари и активна позиция правите блога още по-интересен и жив.

Затова, отново в знак на благодарност към вас, искам да продължа традицията и да обявя един подарък за човека, който ще напише 3000-ия коментар. В момента коментарите са към 2850, така че остава още съвсем малко. Разбира се, всякакви хейтърски и спамерски забележки ще бъдат грубо и безмилостно отстранявани. Само смислени и свързани с темата на всеки пост коментари ще бъдат публикувани (такава е била политиката ми и досега, и нямам причини да я променям).

Наградата отново е книга – „Моята автобиография“ на Чарли Чаплин. Геният на киното разказва за своя изпълнен с превратности живот толкова интересно и увлекателно и човек разбира, че зад смешното лице на неговия герой много често се крие невероятна борба и обикновена човешка мъка. Книгата е страхотна и вярвам, че който я спечели, няма да съжалява.

Наградата за 2000-ия коментар беше книгата „Ozzy без цензура“, която бе спечелена от Неандерталеца Джо от блога Пещерата на неандерталеца.

Благодаря ви за доверието и активността! За мен е огромна чест, че ви има и удоволствие да общувам с вас!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Да си блогър е занимание приятно – пишеш за онова, което те вълнува и начесваш егото си и графоманските си страсти. Има си, обаче и лоши страни – ти си домакин на този блог и трябва да се грижиш за неговата чистота и благоприличен вид.

Хейтърите са една гляма напаст, но за щастие техните „послания“ са лесно разграничими, а технологията предлага добри средства за тяхното ограничаване.

Спамърите, обаче, са по-деликатна работа. С течение на времето виждам, че стават все по-изобретателни и все по-нахални, а дори и най-последните средства за анти-спам защита не дават 100-процентова гаранция.

Филтрите против спамърските коментари обикновено поставят „съмнителните“ в една специална папка. За съжаление, там понякога попадат и съвсем нормални коментари, което налага често да преглеждам спам-папката и да изваждам читавите коментари оттам. Напоследък, обаче, тази работа става все по-трудна, защото спамърите са овладели много хитри тактики, които често успяват да заблудят наивния блогър да подкупят неговото доверие.

За какво иде реч? Предлагам ви няколко цитата от коментари, които съм получавал лично, като повечето от тях са преведени от руски, като има и една малка част от английски. Опитал съм се да ги групирам няколко категории, според тактиката, която са приложили.
Има още →

Така се пееше в една песен на ФСБ, така се чувствам и аз.

Цяло лято отдадох на най-новия си проект – Клуб „Спри и помисли!“. Какво е това? Това са една група хора, които се събират, за да споделят идеи, да се научат да общуват по-добре и в крайна сметка да обогатят живота си с полезни и приятни преживявания.

Какво печеля? Като пари – нищо. Но това даде нов смисъл и на моя живот и ми показа колко е хубаво да имаш приятели, с които можеш свободно да споделиш онова, което те вълнува и от които да научиш много нови и интересни неща. И най-важното – усещането да бъдеш полезен за тях. А приятели спечелих много и стойностни, което ме прави щастлив.

Има още →

Вчера, след дълго боледуване, е починал Александър Божков – бивш министър в правителството на Иван Костов, активен и популярен блогър.

Божков беше колоритна и противоречива фигура, но аз лично го харесвах. Избягвам да споделям политическите си пристрастия, но в по-ранните години на демокрацията бях симпатизант на СДС и може би част от симпатиите ми са останали и към него. Вярно е, че беше един от първите политици, открито обвинявани в корупция, сдобил се с прякора „министър 10 процента“, но това бяха недоказани обвинения, пък и 10% звучат доста меко в сравнение с министрите от последното правителство, които си искали по 50%.

По-важното е, че за разлика от повечето политици, които градят стени между себе си и хората, Ал Бош беше народен човек – споделяше разнообразните си интереси както в радиопредаването, което водеше, така и в блога си – място, откъдето лично аз черпех както информация от поитическите и икономическите му анализи, така и любопитни новини и много хумор. А „музиката за душата“, която обичаше да споделя със своите читатели, беше наистина прекрасна.

Има още →

Ситуации, в които човек е принуден да избере „по-малкото зло“, т.е. ситуации, в които който и път да изберем, резултатът все ще е негативен, винаги са ме привличали като изпитание на ума и душата. Хората много обичат да морализаторстват, особено на чужд гръб, а напоследък е много модерно да се изявяваш като защитник на правата на онеправданите малцинства. Интересно е, обаче, каква позиция ще заемете, когато ситуацията изисква жертви във всички случаи, още повече, ако тези жертви се изискват от вас.

Ще ви дам няколко примера.

Професор Ричард Уайзман има много интересен блог, в който поставя различни психологически задачки и тази седмица е публикувал дилемата, над която бих искал да се замислите и вие и да дадете своето мнение. Тя има два варианта:

1. Вие се намирате отстрани на железопътната линия. Виждате приближаващ влак и с ужас забелязвате, че той ще удари петима човека, намиращи се на линията. В този момент забелязвате, че можете да дръпнете стрелката и да пренасочите влака да мине по друга линия, където той ще удари и убие само един човек. Въпрос: ще дръпнете ли стрелката?
2. Вие се намирате на мост над ж.п. линията. Виждате приближаващия влак и с ужас забелязвате, че ще удари петима човека на линията. В този момент забелязвате един добре сложен мъж на моста и осъзнавате, че ако го бутнете върху линията, това би спряло влака, убивайки само него и предпазвайки другите пет човека. Въпросът е: ще бутнете ли човека?

Има още →