The Man On The Silver Mountain

Моят колега Ники, подвизаващ се под псевдонима Zalmoxis, е преместил блога си на нов домейн и е започнал да събира интересни притчи, някои от които не бях ги чувал и затова реших да ги споделя и с вас.

Легенда за приятелството

В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
„Днес моят най-добър приятел ме удари!“

Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
„Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!“

Заинтригуван, приятелят му го попитал:
„Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?“

Засмян, другарят му отвърнал:
„Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи…“

Има още →

По-добре е да остарееш като катедрала, отколкото като цървул.

Така гласи народната мъдрост, но тя е насочена към това как изглеждаш, остарявайки. А аз си мисля, че не това е важното. Важното е как се чувстваш.

Времето тече неумолимо и ние остаряваме с всеки изминал миг – незабележимо, но и неизбежно. Хората около нас се опитват да ни внушат, че с времето ставаме все по-неспособни и негодни за все повече неща, че животът принадлежи на младите, а старите постепенно трябва да отстъпят.

Това е глупаво.

Животът не е това, което ти казват другите, а това, което сам си направиш. И не физическото остаряване е онова, което ни убива, а духовното – загубата на интереси, отдалечаването от приятелите, отслабването на волята за живот, постепенното угасване на огъня в сърцата ни, който реално ни поддържа живи. Затова и старостта е враг – мисленето, че сме стари и негодни, усещането за неспособност, умората в душата – то ни убива.

Има още →

Това е последната част от серията за четирите естествени врагове на човека, разказана от учителя дон Хуан, герой на на Карлос Кастанеда. Старостта е тема, която много ме вълнува напоследък. И тук не става въпрос за календарната възраст, а по-скоро за старостта в мисленето – онова, което ни кара да се отпуснем и да престанем да търсим тръпката от живота. Онова, което убива желанието ни за живот и ни превръща във вегетиращи тела, лишени от дух.

Прочетете цитата от книгата, а по-нататък ще пиша още по тази тема. Другите естествени врагове на човек, за които говори дон Хуан, са страхът, яснотата и силата.

Човек трябва да бъде в готовност през цялото време, боравейки грижливо и добросъвестно с всичко, което е научил. Ако съумее да прозре, че без неговия самоконтрол яснотата и силата стават по-лоши и от грешка, ще достигне точката, в която всичко е в негова власт. Тогава ще знае къде и как да използва силата си. Така ще е победил и третия си враг.

Дотогава човек ще е стигнал края на своя път на учение и почти изневиделица ще се изправи срещу последния си враг: Старостта! Този враг е най-жестокият от всички, затова никой не може да го победи напълно, но може да го отблъсне.

Има още →

От доста време съм поканен да се включа в поредната блогърска игра, в която се пита къде ще почиват блогърите това лято, но напоследък се въртя в една въртележка, от която трудно намирам време да се измъкна. Днес откраднах малко време да напиша този кратък пост.

Като човек, който работи за себе си, мога да кажа, че постоянно съм на работа и нямам отпуска. Но тъй като обичам това, което правя, мога също да кажа, че съм и постоянно в отпуска 🙂

Истината е, че семейното пътешествие, което направихме, за да посрещнем Джулай морнинг на Камен бряг и за концертите от тазгодишния Калиакра рок фест в Каварна, си беше чудесна, макар и кратичка, отпуска. Имахме намерение да направим още една почивка в Хлакидики – едно чудесно място за летен отдих – но не знам дали ще успеем да преодолеем семейната финансова криза и да се преборим с всички задачи, които трябва да свършим през следващите два месеца. Засега пътуването до Гърция си остава само мечта.

Има още →

Някога, в зората на мрежовите комуникации, общуването с други хора и други компютри по мрежата ми се струваше ужасно глупаво и притеснително. Чувствах се разголен и безпомощен само при мисълта, че някой може да види какво правя. Сякаш са ме изкарали на показ на площада и всички ми се смеят.

Като човек, занимаващ се с програмиране и имащ досег с модерните технологии, бях странно консервативен по отношение на интернет и възможностите, които той предлагаше. В интерес на истината те не бяха чак толкова много, както днес и може би това обяснява моето негативно отношение към набиращата скорост световна мрежа.

Днес съм тотално пристрастен към интернет и съм на практика по 24 часа онлайн. Често даже заспивам върху клавиатурата на компютъра, изтощен от поемането на толкова много информация. Усещам, че това изяжда много от времето ми, но пък и много ми дава. Ако трябва да се върна отново в предишната си среда – изолиран от външния свят – мисля, че не бих могъл да го преживея.

Има още →

Малко хумор в края на работната седмица – едно колоритно обяснение на Световната Финансова Криза, разказано с диалекта на Гацо Бацов. Аз не съм от Северозападния край, но както се казва: „откъдето е жената, оттам е и родата“. Затова и всички в нашето семейство сме фенове на Краси Радков 🙂

Ето я и историята, която толкова много ме разсмя, че си позволих да я препиша от сайта на моя колега Zalmoxis:

Веднаж у темната Индиа в ено село дошел един омраз и казал на селяньете, че ша купува маймуне по десет долара парчето.

Селяньете куто виделе, че има бая маймуне у жунглъта, отишле а ги ловат. Омразът купил неколко иляди за по десет долара.

Маймунете, каде рипале по дръвеата, останале малко и ората спреле да си дават зор а ги ловат. Тогива тоа им рекъл, че ша копува по дваесе долара бройката.

Ониа като чуле, па отишле да ловат маймуне, кой на трици, кой на друга стръв. Обаче маймунете намалели още. Офертата била вече на дваесе и пет долара, а у гората немало вече ни маймуна, ни уй.

Тогива омразът им рекъл, че ша копува по пейсе долара парчето! Обаче имАл бил работа у големиа град, и неговиа менажер щел да копува наместо ньега.

Менажера им казал: „А глейте оня пустиняк щого маймуне е насъбрал, да му го тура! Язе ша еба да ви ги продам по триесе и пет долара, а оня куту си доде, виа ша му ги дадете по пейсе долара!“

Селяньете си извадиле сичката парасъ и купиле сичкото маймуне… Повече не виделе ни менажера, ни омраза, ка са обърнале – маймуне отсекъде!

Сега имате по-добра престава ка работи Уол Стрийт…

Весел уикенд!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.