Калиакра Рок Фест 2009. Ден трети – Dream Theater

Публикувано на четвъртък, 9 юли, 2009 от Майк Рам

Тодор Христов, Белчо Христов и Майк Рам на концерта на Dream Theater в Каварна

Концертът на Dream Theater беше изначалната мотивация да тръгна за Каварна въобще. Те ми бяха любима група още преди повече от 10 години, когато за тяхното съществуване знаехме една шепа хора. Тогава музиката им беше малко по-мелодична и по-лесна за смилане и албуми като „Images  and Words“ и „Awake“ бяха емблематични за тяхното изкуство. Последните им няколко албума започнаха да звучат все по-твърдо, което изисква повече внимание и старание, за да ги харесаш. Това бе и причината, поради която отидох на концерта с леко скептичното очакване, че може и да не ми хареса. Колко бях сбъркал!

Още предварително знаех, че Тодор Христов – популярен блогър и мой приятел – е голям техен фен и ще бъде на концерта, и бях много радостен да се видим там, а също и да се запозная на живо с неговия брат Белчо. Заедно изпитахме неописуемо удоволствие от музикалната вакханалия, на която бяхме свидетели тази вечер.

Има още →

Публикувано в Калиакра Рок Фест 2009, Музика | С етикет , , , , , , | 7 коментара

„Душа назаем“ за свободно сваляне

Публикувано на сряда, 8 юли, 2009 от Майк Рам

Тихомир ДимитровТихомир Димитров е един невероятно талантлив български автор, доказал възможностите си с две издадени книги, от когото тепърва очакваме още интересни неща. Той е и активен блогър, като по този начин поддържа много тесен контакт със своите читатели, голяма част от които е успял да превърне и в свои приятели, между които скромно се нареждам и аз.

Миналата година излезе неговата книга „Душа назаем“, която прочетох с огромно удоволствие, и която ме провокира да организирам мини-конкурса За какво бихте продали душата си?. Книгата е малка и се чете много бързо и макар авторът често да я препоръчва като четиво за лятото (един вид леко и неангажиращо), тя неусетно поражда в главите ни много въпроси за нас самите, за ценностната ни система, за емоционалните ни изблици и глупостта ни да се поддаваме на лесни измами, както и за границите на нашия морал.

Сега Тишо предлага на своите интернет читатели електронна версия на книгата за безплатно сваляне от неговия сайт. Ако искате да прочетете един хубав български роман, възползвайте се от това предложение. Ако пък искате да имате хартиено копие с автограф от автора, което да можете да четете навсякъде, можете да си я поръчате от същото място.

Приятно четене! И пазете душите си!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Публикувано в Духовност, Книги | С етикет , , , , | 4 коментара

Калиакра Рок Фест 2009. Ден втори – Edguy, Blind Guardian, Scorpions

Публикувано на вторник, 7 юли, 2009 от Майк Рам

(снимка Metal Katehizis)

Вторият концертен ден на каварненския фестивал беше и нашата основна цел (както и на още много хиляди хора, повечето от които бяха дошли само за него). За съжаление, по някаква причина, нашата любима група Edguy беше изтеглена да свири в самото начало, а ние взехме, че закъсняхме, очаквайки, че концертът ще бъде открит от Blind Guardian. Докато се промушим да влезем (което стана относително бързо), бяхме изпуснали около 15 минути от концерта. След още 15-ина той взе, че свърши.

Не знам какво се беше объркало и защо смениха реда на излизане, както и защо оставиха толкова малко време за Edguy. На мен и на дъщеря ми Хермиона това е една от любимите ни групи и много се кефим на веселяшкия и мелодичен пауър метъл на Tobi, Jens и компания. Удоволствието трая толкова кратко, че даже не можахме да го осъзнаем.

Има още →

Публикувано в Калиакра Рок Фест 2009, Музика | С етикет , , , , , | 12 коментара

Калиакра Рок Фест 2009. Ден първи – Motley Crue

Публикувано на понеделник, 6 юли, 2009 от Майк Рам

След кратък сън за възстановяване на силите от нощното пътуване и посрещането на зората на Джулая, на 01.07.2009 бяхме готови за първия концертен ден на Калиакра Рок Фест. В интерес на истината, нямахме намерение да ходим на този концерт, защото не сме фенове нито на Motley Crue, нито на Lauren Harris, но като сме си купили тридневни билети (понеже цената им беше най на далавера дори и за два концерта), като типични байганьовци решихме да ги оползотворим.

Концертът се оказа точно такъв, какъвто очаквах.

(снимка Metal Katehizis)

Девойката Harris започна да пее още докато чакахме на опашка за гривни (едно добро решение за хората с тридневните билети), но музиката й беше слаба и безинтересна. Въпреки, че е хубава и не пее зле, с нищо не може да спечели моето внимание. Истината е, че не винаги гените на таланта се предават на неговите деца и не е достатъчно само да носиш татковата фамилия, за да успееш в шоу бизнеса.

Има още →

Публикувано в Калиакра Рок Фест 2009, Музика | С етикет , , , | 6 коментара

Ден за блогърско харакири

Публикувано на понеделник, 6 юли, 2009 от Майк Рам

harakiri-laptop

Изборите свършиха!

Всички гласувахме (както бяхме инструктирани) и постигнахме рекордна активност. Браво!

Изгонихме комунистите и Доган от властта (и се заблуждаваме, че няма да има повече протести за сваляне на правителството). Браво!

Добрите победиха лошите. (Точно като в приказките.)

Приказката обаче свърши.

Сега 98% от българските блогъри няма да имат за какво да пишат. (Колко ли е тъжно да си конюнктурен автор?)

Какво друго им остава, освен да си направят масово ритуално самоубийство?

За щастие, животът не е само Доган, Станишев, Б. Б. и Я. Я. Надявам се от днес в българския интернет да започнем да четем нещо по-смислено от жалката политическа реторика, с която ни мъчеха през последните месеци.

Изборите свършиха. Животът продължава.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Публикувано в Блогове, Общество и нрави | С етикет , , , | 21 коментара

Калиакра Рок Фест 2009. Ден нула – July Morning

Публикувано на петък, 3 юли, 2009 от Майк Рам

Майк Рам на Джулай Морнинг 2009July Morning е празник, който отдавна е надскочил първоначалния си замисъл и се е превърнал в явление само по себе си. Когато го посетих за първи път бях омаян от духа, който витаеше около Камен бряг – дух на свобода, на чистота и благородство. Днес, дали защото я нямаше магията на първия път, или защото идеята се беше комерсиализирала твърде много, изпитах леко разочарование.

За първи път в живота си предприехме риска на нощното пътуване, като даже успях да убедя цялото си семейство да тръгне с мен и така да предприемем приключението заедно. Със сигурност някои ще ме обвинят, че съм безотговорен баща, но мисля, че децата ми останаха доволни от видяното.

Моето семейство на Джулая

Пристигнахме около3:30 и все още беше много тъмно и студено, а поляната на Камен бряг беше осеяна с коли и кебапчийници. Нямаше нищо общо с хипарския си вид от преди две години, когато имаше само палатки и групички от рокери, пеещи стари рок химни с изкорубените си китари. Тази година търговците бяха завладели храма и продаваха скара и бира на всички. Във въздуха се носеше една особена миризма на чалга, която дори и музиката на Uriah Heep не можеше да заличи. Ние се сгушихме в едно одеяло и така изчакахме първите лъчи на невидимото все още слънце.

Има още →

Публикувано в Калиакра Рок Фест 2009, Музика | С етикет , , , , | 6 коментара

Оферта: ваше ревю на концерта на Queensryche тук

Публикувано на понеделник, 29 юни, 2009 от Майк Рам

Queensryche

За тези, които още не са разбрали – бащите на прогресивния метъл – Queensryche – ще свирят довечера в зала „Фестивална“. Представлението им ще бъде част от фестивала „Rock The Balkans“, в който ще участват Saga, Manga и Skre4, а хедлайнъри ще бъдат Limp Bizkit.

Понеже финансите ми поизтъняха (криза – какво да се прави!), а и останалите музиканти някак не са ми по вкуса, няма да мога да присъствам на концерта. Затова пък, предлагам място за изява на някой истински фен на групата, който има желание и талант да напише интересно ревю за концерта. Така че, ако отидете на концерта на Queensryche и имате какво да споделите с читателите на този блог – изпратете ми вашето ревю на адрес адрес .

Има още →

Публикувано в Музика | С етикет , , , | 7 коментара

The Man Of A Thousand Faces – концертът на Marillion в София (13.06.2009)

Публикувано на неделя, 28 юни, 2009 от Майк Рам

Marillion - Steve Hogarth

Този репортаж малко позакъсня, но, както се казва, по-добре късно, отколкото по-късно. (Имам един репортаж за концерта на Haggard от миналата година, който съвсем остаря, но може и него да го публикувам някой ден 🙂 )

Marillion бяха една от първите рок групи, които съм слушал в живота си. Когато на времето в казармата чух „Misplaced Childhood“, просто бях потресен – няма такава музика! Феновете на Marillion бяха отдадени и верни и музиката им беше символ и образец за качество, вдъхновение и перфекционизъм. Не случайно, когато разбрахме за раздялата с уникалния Fish, всички бяхме ужасени, а Marillion влязоха в списъка на групите с легендарни вокалисти, които ги изведоха до звездния педестал и после ги напуснаха, заедно с Genesis в миналото и Nightwish в днешно време.

Все още милиони фенове си задават въпроса дали това е същата група и кой период беше по-добър. Мисля, че въпросът е безсмислен. Това е групата! Steve Hogarth е с нея вече цели 20 години и това, което правят и са постигнали днес, безспорно се дължи както на неговия личен талант, така и на успешното сработване на всички членове на групата, което никак не е лесно за талантливи и виртуозни изпълнители като тях. Всичко останало е история…

Друг е въпросът дали днешната музика на Marillion е така добра, както онова, което правеха с Fish. Трудно ми е да отговоря. Хем е същата, хем е различна. Звученето, ритъмът на барабаните на Ian Mosley и солата на Steve Rothery са си същите, но музиката е по-различна. Струва ми се, че днес звучат по-лирично и по-меланхолично (поне на моменти). Не казвам, че е лошо, но изисква подходящо настроение.

Има още →

Публикувано в Музика | С етикет , , , , | 3 коментара

„Индия и Малкият Тибет“ – една пъстра приказка от Вяра Тимчева

Публикувано на събота, 27 юни, 2009 от Майк Рам

Индия и Малкият Тибет - Вяра ТимчеваВ сряда, на 24.06 се състоя представянето на книгата „Индия и Малкият Тибет“ от Вяра Тимчева, на което бях поканен от самата авторка. Оказа се, че тя била мой запален читател и седмица преди събитието ми беше изпратила лично писмо, в което се казваше следното:

Скъпи Майк,

Ти не ме познаваш, затова се извинявам, че ти говоря на „ти“. Позволявам си това, защото те увствам близък. Абнирана съм за твоя блог и с голямо удоволствие чета публикациите ти – понякога весели, друг път тъжни, но винаги предизвикващи емоции и будещи размисъл.

Пиша ти днес, за да те поканя на представянето на книгата ми „Индия и Малкият Тибет“ […] Много ще се радвам да присъстваш и ще бъда щастлива да се запозная с теб!

Е, как да не отиде човек след такава покана!

Признавам си, че за момент се поколебах, тъй като изведнъж изникнаха други ангажименти по същото време, но изобщо не съжалявам, че отидох на това представяне.

Вяра Тимчева се оказа млада жена с очарователна усмивка и бляскав поглед, която не само обича приключенията в неизвестното, но и има дар слово да разказва на аудиторията и да описва преживяното на хартия. Разказът й пред публиката в претъпканата зала беше много жив и емоционален и веднага усетих, че един човек, който така се вживява в това, което прави, със сигурност е произвел нещо стойностно.

Има още →

Публикувано в Книги | С етикет , , , , , , | 2 коментара

Смисълът да живееш другаде

Публикувано на понеделник, 15 юни, 2009 от Майк Рам

muslim womanLonganlon отново ни предлага провокативен и спорен пост, посветен на резултатите от изборите за европейски парламент и темата за „мултикултурното общество“, озаглавен Европа май почва да се събужда.

Това, което ми хареса най-много е един негов коментар, в който се казва:

Смисълът да отидеш да живееш другаде е…  да живееш не там, дето си живял до сега и е леко глупаво от твоя страна да се опитваш да превърнеш новото място в същата кочина, от която си избягал. А още по-тъпо е тия дето живеят там, да ти го позволят.

Да превърнеш новото място в същата кочина, от която си избягал… Това май доста хора се опитват да направят, а?

Поне дава храна за размисъл…

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Публикувано в Блогове, Думи | С етикет , , , | 4 коментара