The Man On The Silver Mountain

Един арабски халиф се подготвял да замине на военен поход и извикал своя везир:

– Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата – наредил той.

– Но тя Ви обича, Ваше Величество!

– И аз я обичам, но ние арабите имаме една стара поговорка, която казва: „Дръж кучето си гладно и то ще те следва. Охрани го и то ще те захапе.“

Халифът тръгнал на война и отсъствал шест месеца. Когато се завърнал, повикал везира си и поискал да види жена си.

– Тя Ви напусна – отвърнал везирът. – Ваше Величество цитира една чудесна поговорка преди да замине, но ние арабите имаме и една друга пословица, която Вие вероятно сте забравили: „Ако кучето ти е вързано на верига, ще последва всеки, който го отвърже.“

Източник

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Вчера бях поканен на много интересно празненство – честването на първия рожден ден на блога на Първа Инвестиционна Банка. Както може би си спомняте, идеята и реализацията на този блог се случиха точно преди една година, непосредствено след активно плъзналите из интернет пространството слухове за нестабилното състояние на банката.

Създаването на блога беше изключително умен ход от страна на ПИБ, защото по този начин отвори още един канал за общуване със своите клиенти, а този канал се оказа доста добър. Една година по-късно, банката, и по-специално хората зад блога, продължават да търсят най-успешния начин за общуване и поканиха на рождения си ден онези блогъри, които са писали нещо (макар и в повечето случаи – критично) за банката, за да чуят тяхното мнение, да обмислят бъдещото развитие на блога, а и да чуят идеи за подобряване на обслужването на клиентите.

В една изключително приятна и дружелюбна атмосфера, гарнирана с кафе, фрешове, кроасани и други дребни закуски, се получи много приятен и ползотворен (надявам се) разговор. Представителките на ПИБ – Анелия, Ана, Мария и Мария, както и техния колега, на когото не можах да запомня името (за което искрено се извинявам) демонстрираха искрена страст и удоволствие от работата си в тази институция и силно желание да я изведат на още по-високо професионално равнище.

Има още →

Тази подборка не е моя, а е дело на сайта film.com, но с малки изключения (на филми, които не съм гледал), мога спокойно да се подпиша под нея.

Да се направи подборка на най-великите монолози от киното определено е страхотна идея. Един силен текст, изпълнен от талантлив актьор – това винаги е запомняща се сцена, която силно въздейства силно на зрителя и в последствие се превръща в емблема на самия филм.

В този списък ще видите:

Чарли Чаплин във финалната сцена на „Великия диктатор„. Царят на нямото кино отново прави блестящо изпълнение в първия си филм с говор и демонстрира големия си талант.

The way of life can be free and beautiful, but we have lost the way. Greed has poisoned men’s souls, has barricaded the world with hate, has goose-stepped us into misery and bloodshed. We have developed speed, but we have shut ourselves in. Machinery that gives abundance has left us in want. Our knowledge as made us cynical; our cleverness, hard and unkind. We think too much and feel too little. More than machinery, we need humanity. More than cleverness, we need kindness and gentleness. Without these qualities, life will be violent and all will be lost.

Алек Болдуин в „Glengarry Glen Ross„

Болдуин се появява в една кратка, но много впечатляваща роля. Неговото слово пред агентите на недвижими имоти с основание влезе в списъка на най-забележителните мотивационни речи. Груб и безцеремонен, той разрушава сладкото блаженство на посредствеността, в която са изпаднали героите на филма и ги изправя пред една неумолима реалност – или ще продадеш, или си вън.

You want to know what it takes to sell real estate? It takes BRASS BALLS to sell real estate.

Има още →

Един дзен учител решил да повери на свой ученик грижата за малката оризова нива.

През първата година ученикът се грижел винаги да има достатъчно вода за нивата. Оризът растял здрав и давал добра реколта.

Втората година му дошла идеята да добави малко тор. Оризът започнал да расте по-бързо и дал по-висок добив.

На третата година той използвал още тор. Реколтата била още по-добра, но оризът бил по-дребен и нямал блясък.

– Ако продължаваш да добавяш още тор, догодина няма да получиш нищо добро – казал учителят. – Ако помогнеш на някого малко, ти му даваш сила. Но ако помощта ти е твърде много, ти го отслабваш.

Източник.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

С малко прекъсване, продължавам серията за четирите естествени врагове на човека, разказана от учителя дон Хуан, герой на на Карлос Кастанеда. След първите двама врагове – страхът и яснотата – идва ред и на третия – силата:

Силата е най-могъщият от всички врагове. И естествено най-лесното нещо е да й се отдадеш, а и защо не, щом като си непобедим. Такъв човек командва. Отначало поема пресметнати рискове, а накрая сам определя правилата, защото е господар.

На този стадий човек почти не забелязва своя трети враг, който настъпва към него. И изведнъж, без сам да знае как, той ще е загубил битката. Неговият враг ще го е превърнал в жесток, своенравен човек.

— Ще загуби ли той силата си?

— Не, той никога не може да загуби нито яснотата, нито силата си.

— Тогава какво го разграничава от човека на знанието?

— Човек, победен от силата, умира, без да е узнал всъщност как да я управлява. Силата само обременява неговата съдба. Такъв човек няма власт над себе си, не знае нито кога, нито как да използва силата си.

— Поражението, нанесено от някой от тези врагове, окончателно ли е?

Има още →

Колегата-блогър Димитър Цонев (да не се бърка с онзи чичко с големите мустаци!) започна една интересна кампания, в която покани няколко популярни (според него) блогъри да отидат с придружител безплатно на една театрална постановка, срещу обещанието да напишем (защото и аз бях сред тях) своето лично впечатление от представлението.

Трябва да призная, че бях изключително поласкан от оказаната чест, въпреки че не съм писал ревюта за театрални постановки досега, но тази обещаваше да бъде хубава, затова приех. Възхитен съм от идеята да предложиш на някого безплатна стока и да поемеш риска от това той публично да изрази своето неудовлетворение от нея. Това е истински доблестно поведение, което заслужава адмирации. Още повече, че аз наистина написах съвсем откровена рецензия, която може би е малко повече критична, но в никакъв случай не е рекламна и напудрена.

Има още →

Забелязвали ли сте колко са дълги думите в нашия език? А за колко предмети (предимно технологични) нямаме думи и се налага да използваме думите „устройство“ или „машина“ в съчетание с някакво определение? Може би това е причината, поради която в подобни случаи самото съществително отпада в говоримата реч и остава само прилагателното като единствен термин. Ако се заслушаме в собствените си думи, ще видим, че понякога говорим големи глупости (поне от гледна точка на езиковата логика). Ето ви един пример:

Едното ми дете ми до скоро беше на детска, а сега вече е в предучилищна. Другото вече ходи на училище и вече пишат домашни, а от време на време правят класни и контролни. Когато ходя на родителска, класната е много доволна от моето дете и постоянно го хвали. Тази седмица, обаче, съм нощна и няма да мога да отида на родителската.

Има още →

Малко се позабавих с написването на този пост, но по-добре късно, отколкото по-късно, нали? 🙂 Снимката горе е от блога Стара София. Останалите снимки са мои.

Цветница е хубав семеен празник за нас, защото и двете ми дъщери са именнички – Елица и Цветелина, а вчера пък се случи и много хубави време, та решихме да го прекараме в разходка из центъра на София. Макар и да живеем вече повече от 20 години в столицата, понякога е много интересно да тръгнеш като турист из града и да посетиш места, за които обикновено не би се сетил.

Съпругата ми беше научила, че през уикенда ще има дни на отворените врати в БНБ, и ние решихме, че ще ни бъде интересно да отидем там и да научим нещо за банката, а освен това имаше и интересни атракции за децата. Оказа се, че не бяхме сбъркали – посещението си струваше, макар че за да влезем вътре, се наложи да чакаме час и половина на опашка на най-ветровитото място в центъра на София (вярно е – дъщеря ми Елица е екскурзовод и тя ми го каза).

В БНБ има доста сериозна система за охрана и никак не е просто нито влизането, нито излизането от банката, затова фактът, че бяха организирали подобно събитие (което се прави за първи път от 130 години насам) е забележителен, а организацията си беше на ниво.

Има още →