The Man On The Silver Mountain

Поредната доза шарен хумор идва от блога на Николай Облакофф. Младежът списва един пъстър и интересен блог, в който винаги можеш да намериш нещо интересно и да четеш, да четеш без да ти омръзне. В един от последните си постове, Николай е събрал и публикувал един огромен списък от саркастично-хапливи забележки, хумористично-песимистични житейски мъдрости и всякакви други весели и шарени лафове. Разбира се, както винаги, отправям предупреждението, че не са подходящи за хора, оперирани от чувство за хумор, които се вземат твърде насериозно 🙂

Ето една кратка извадка, а пълният текст можете да прочетете тук.

Човещинка

• Да грешиш е човешко. Да стоварваш грешката си на другия – още по-човешко.
• Човешкият ум е ограничен. Човешката глупост не е.
• Да грешиш е човешко, но чувството е божествено.
• Истински глупак – човек, на когото искат искреното мнение и той го дава.
• Светът и без това е пълен с глупаци, които си мислят, че светът е пълен с глупаци.
• Роден съм вкъщи, но когато мама ме видяла, се наложило да я преместят в болница.
• Ако ми дадеш 100 лева назаем, ще ти бъда длъжник цял живот.
• Никога не спори с глупак. Хората може и да не забележат разликата.

Мъжете и жените

• Зад всеки известен мъж стои по една жена, която твърди, че зад всеки известен мъж стои по една жена.
• Жените дават повече в любовта, но на мъжете тя им струва по-скъпо.
• Не мога да кажа “не” на жена, която казва “да”.
• Крака, които не са съвършени, се скриват зад дълбоко деколте.
• Не й вярвай, когато след секс ти каже: „Беше чудесен!“. Ако наистина си бил чудесен, щеше да остане без думи.
• Жените не обичат футбола, защото паузите между головете са твърде дълги.
• Да имаш щастие в любовта е голяма работа. Да имаш голяма работа в любовта е истинско щастие.
• Детството свършва тогава, когато желание искаш да ти изпълнява Снежанка, а не Дядо Коледа.

Има още →

Това, което днес искам да споделя с вас, не е точно притча, каквато е традицията за днешния ден, а серия от мъдри сентенции – малко странни, но звучат полезно и са изпълнени с лек хумор. Някои не ги разбирам добре (може би защото са твърде мъдри за моята глава), с други не съм много съгласен, а трети особено много харесвам и съм ги подчертал. Така или иначе, всички звучат интересно. Надявам се да е така и за вас.

• Ако го отвориш, затвори го.
• Ако го запалиш, загаси го.
• Ако го отключиш, заключи го.
• Ако го счупиш, признай си.
• Ако не можеш да го поправиш, извикай някой, който може.
• Ако го вземеш назаем, върни го.
• Ако го цениш, грижи се за него.
• Ако я оплескаш, изчисти я.
• Ако го преместиш, върни го на място.
• Ако не е твое и искаш да го ползваш, помоли за разрешение.
• Ако не знаеш как да си служиш с него, не го пипай.
• Ако не е твоя работа, не задавай въпроси.
• Ако не е счупено, не го поправяй.
• Ако ще разведриш нечий ден, кажи го.
• Ако ще опетниш нечие име, запази го за себе си.

Заимствах ги от Ивката – надявам се, че не се сърди 🙂

Весел петък и приятен уикенд!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Забелязвали ли сте, когато се говори за някой умрял, как всеки път, след като се спомене неговото име, хората казват „Бог да го прости!“? Понякога, когато се споменават няколко починали човека, става толкова досадно, че ако не беше тъжно, щеше да бъде смешно. Не знам откъде идва този ритуал, но според мен не само с нищо не помага на душите на умрелите, но изглежда много лицемерен.

Майка ми почина преди една година. Тогава бях изпълнен с много гняв – към нея, за това, че бе допуснала много грешки в отношението си към мен – във възпитанието, в липсата на достатъчно доверие, в пропуснатите възможности – и към Бог, за това, че ми я бе отнел в момент, в който имах нужда от нейната духовна подкрепа и вяра.

Има още →

Ако обичаш някого, дай му свобода.

Така пееше Стинг в едноименната песен от първия си солов албум. Повлияна от нея, Деси Бошнакова ни споделя своите мисли за това колко е важно (и колко е трудно) да оставиш децата си да се развиват самостоятелно и да се въздържиш от изкушението да ги моделираш „по свой образ и подобие“. Познавам родители, които на всяка цена държат децата им да изминат техния път, да поемат тяхната професия и буквално да станат техни копия. Други пък, точно наопаки, тормозят децата си да изпълнят всички техни несбъднати мечти, опитвайки се да изградят „перфектната личност“, която те не са успели да станат.

В поста на Деси можете да научите част от биографията на Паулу Коелю, разказваща как неговите родители са влияели на избора му на професия, както и една мъдра мисл от сериала за Доктор Куин. Естествено, там можете да видите и клипа на Стинг „If You love Somebody – Set Them Free“.

Има още →

Ние, българите сме уникални с едно качество – стремежът към спасяване поединично. Грижата за обществото, работата в екип, другарството – това се все неща, доста далечни на нашето разбиране за добър живот. Предлагам ви една чудесна притча за важността на другите, която ни показва колко е погрешна е идеята за оцеляване поединично.

Капан за мишки

Мишката видяла, че стопанинът е купил капан за мишки и ужасно се притеснила – той се канел да я убие! Тя тръгнала да алармира всички останали животни:

– Внимавайте! Пазете се от капана за мишки! Пазете се от капана за мишки!

Кокошката, като чула виковете на мишката, й казала да млъкне:

– Скъпа мишко, знам, че това е проблем за теб, но това по никакъв начин няма да засегне мен, така че спри да вдигаш олелия!

Има още →

Финалът на кампанията „Голямото четене“ предизвика много коментари в българската блогосфера. Характерно за повечето от тях е така нареченият „втори акъл“ на българина или, както гласи народната мъдрост – „подир дъжд качулка“.

Както в много други подобни мероприятия, българският „интелектуалец“ хем не участва в тях и не се възползва от правото си на глас (защото е „над тези неща“), хем след това пише гневни статии или саркастични анализи за глупостта на българския народ. В това число влиза и моята скромна личност с вчерашната си публикация „Голямата простотия„.

Очевидно темата е важна за мнозина и затова предизвиква толкова много дискусии. Днес съм подбрал за вас някои от най-интересните (според мем) публикации в блог-пространството, посветени на този конкурс. За отбелязване е, че наред с критичните мнения, има и доста положителни – нещо, което много рядко се среща в нашето публично пространство, което само по себе си е феномен.

Ето и реакциите на блогърите, които особено ме впечатлиха:

Има още →

Продължавам серията за четирите естествени врагове на човека, според учението на дон Хуан, преразказано в едноименната книга на Карлос Кастанеда. Ето какво казва за него старият мексикански магьосник:

След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото вместо страх той придобива яснота — яснота на ума, която заличава страха. Оттук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито.

И така той се сблъсква с втория си враг: Яснотата! Тази яснота на ума, която толкова трудно се постига, разсейва страха, но и заслепява. Тя кара човека никога да не се съмнява в себе си. Тя му дава увереността, че той може да направи всичко, каквото поиска, понеже вижда ясно всичко. И той става смел, защото е наясно, не се спира пред нищо, защото всичко му е ясно. Но това е заблуда; то е като нещо незавършено. Ако човек се предаде на тази измамна сила, той ще се поддаде на своя втори враг и само ще се върти из учението. Той ще се втурва, когато трябва да бъде търпелив, и ще бъде търпелив, когато трябва да се втурне. И ще се лута из учението, докато загуби способността си да направи нещо повече.

— Какво ще стане с човека, който е победен по този начин, дон Хуан? Ще умре ли той в резултат на това?

Има още →