The Man On The Silver Mountain

Ние, българите, всичко си знаем и никой на нищо не може да ни научи. Това с още по-голяма сила важи за нашего брата – блогъра. Не стига, че всичко знаем, но сме и оригинални – един не слага главни букви, друг не слага запетайки, а трети пък въобще не ползват кирилица.

Аз, като един старомоден и консервативен българин, правя изключение с това, че обичам българския език и много държа да го говоря и пиша правилно (доколкото мога). И понеже знам, че няма нито закон, нито каквато и да е друга сила, която да накара българина да научи, да пази и да развива собствения си език, искам с пример да покажа, че е много „по-яко“ да говориш и да пишеш правилно, отколкото обратното. Защото обратното е просто неграмотност.

Цялата тази тирада беше, за да представя една статия от блога на Христо Радичев за значението на запетайката и нейното място в изречението. Там има много примери, в които като за прости хора се обясняват някои тънкости на езика, при това не само на българския.

Има още →

Семейството е онзи микросвят, който ни дарява любов и енергия, в който ни е уютно и се чувстваме щастливи. За да можем да поддържаме това прекрасно усещане или пък да го възстановим, ако по някаква причина сме го разрушили, е нужно малко усилие, което дава невероятни резултати.

Предлагам ви още една порция от серията от идеи за весело и приятно забавление с членовете на нашето семейство, което ни прави щастливи.

11. Играйте настолни игри

Варианти има много, в зависимост от възрастта на децата. Както отбеляза Лари, в коментар към първата част на този пост, това могат да бъдат “Не се сърди човече”, “Скрабъл”, “Монополи”, редене на пъзел и много други. Добре е играта да бъде такава, че всички да могат да участват заедно. Шахът и таблата могат да оставят усещането за изолираност у някои членове на семейството.

Спомням си, че в моето детство играехме семеен белот – деца срещу родители. Много е важно да не оставяте винаги децата да побеждават, а да играете сериозно, за да можете да ги стимулирате да се борят и да побеждават наистина, а не защото мама и тати са се предали. учейки ни на белота, моите родители играеха за победа, но ние с брат ми играехме с голям хъс и често успявахме да измъкнем по някоя победа, което ни носеше страхотно удовлетворение.

Смятам едно от следващите продължения на тази тема да бъде специално посветено на настолните игри и там ще ви предложа и вие да споделите на какви игри играете семейно.

12. Излезте на разходка

Дали в близкия парк, или някъде извън града, една разходка сред природата или кратък туристически преход заедно с цялото семейство е много отпускащо нервите и зареждащо мускулите упражнение. В същото време, тишината, красотата и спокойствието ни предразполагат към по-интимно общуване – нещо, което в забързаното ежедневие все по-често пропускаме да правим.

13. Посетете музей или изложба

Когато децата са малко по-големи, посещението на музей или изложба е полезно и приятно изживяване. Независимо дали ще е природен или исторически музей, или пък картинна галерия, това е шанс за взаимно споделяне на знания и емоции, което изгражда по-голямо доверие на децата в родителите и сплотява семейството.

14. Излезте навън и поскачайте на въже

Участието в детските игри радва децата ни изключително много, но, оправдавайки се с умора от работата (а всъщност често маскираме мързела си като умора), ние много рядко се включваме в простите детски забавления. Скачане на въже или на ластик, игра на футбол или криеница, са класически удоволствия за децата от всички поколения. Нужна е смо малко воля да се надигнем от удобните си дивани и да си организираме едно забавно и полезни спортуване.

Има още →

Играта „Коя блогърка от твоя блогрол би изчукал?“ стигна и до мен. В същото време, по повод на тази игра, попаднах и на „Първия закон на блогърските игри„, който гласи, че всяка подобна инициатива започвала със следното извинително-обяснително встъпление:

По принцип не си падам по такива неща, но…
блаблабла блабла

което в превод означавало:

Абе да се застраховам, че не съм тъпак, не се водя по акъла на масите и по принцип съм над тия неща, ама… сега ме сърбят ръчичките…

Аз пък ще отговоря, че много си падам по такива неща и имам поне три причини за това:

• Първо, обичам да попълвам лексикони. Това идва още от детството ми, когато другите деца си правеха едни големи лексикони и си ги даваха едни на други да ги попълват. Друг е въпроса, че само мен ме пропускаха, защото за тях съм бил напълно безинтересна личност. Явно имам неизживяно детство.
• Второ, много обичам да разказвам за себе си. Просто не познавам по-интересен и по-любим човек от самия мен. Каква душевност! Какъв характер! И всеки ден откривам нови и нови неподозирани черти на своята невроятно богата личност.
• Трето, подобни игри, ако се проведат правилно, носят полезни линкове на сайта. Това е тема, която има съвсем практическо (SEO) значение и вероятно ще я развия по-подробно в друг пост.

С други думи, ужасно много обичам да участвам в такива игри.

Само че тази ще я пропусна.

Има още →

В блога Presentation Zen попаднах на тази великолепна презентация, която се оказва, че е правена още през 2006 г. по повод на един конкурс, но има толкова оригинална идея и толкова въздействащо послание, което вярвам, че ще впечатли и вас. Текстът е на английски и така е най-въздействащ. Оригиналният текст съм го публикувал под видеото с препинателни знаци, а за тези, които не разбират английски, след него предлагам и моя превод на български, който, признавам си, доста ме измъчи, за да запазя идеята на презентацията, но се надявам, че ще оцените усилията ми подобаващо.

Първо вижте видеото, а после прочетете текста, за да не развалите изненадата 🙂

The Lost Generation

Има още →

Животът ни често се превръща в омагьосан кръг от задължения, работа и кратък сън, което постепенно ни зомбира и отчуждава един от друг, а това се оказва и причината за голяма степен от семейните и личните проблеми, които изпитваме.

Малките забавления със семейството ни дават онази енергия и сила, която ни е нужна, за да се справим с ежедневните трудности, освобождават ни от стреса и ни изпълват с любов, което внася смисъл в живота ни.

Предлагам ви една серия от идеи за весело и приятно забавление с членовете на нашето семейство, което ни прави истински щастливи.

1. Излезте да поиграете на снега или под дъжда. След това се приберете вкъщи изпийте заедно по едно топло какао

Замерянето със снежни топки, пързалянето с шейна или простото въргаляне в снега и оставяне на отпечатък, са любими удоволствия за деца и възрастни. Дори и под дъжда можем да открием забавление. И не бива да оставяме страхът от настинка да ни плаши – по време на играта се загряваме достатъчно, за да не се разболеем, а топлото какао е един чудесен завършек на едно перфектно удоволствие – хем ни сгрява, хем е много вкусно.

2. Изпечете си огромна купа с домашни пуканки и седнете всички заедно да изгледате един семеен филм

За нас това е огромно удоволствие – работата ни отнема толкова много време, че дори седенето на дивана един до друг ни дава безкрайно приятно усещане, а гледането на романтичен семеен филм и проронването на няколко сълзи породени от мъката и щастието на героите, ни пречиства емоционално.

3. Направете си пикник

Излизането сред природата, дори и само за разходка и хапване, е изключително полезно за разтоварване от стреса. А при лошо време, можете да си направите пикник у дома. Само емоцията по приготвянето на храната и нейното съвместно изяджане, си е незабравимо удоволствие.

4. Погушкайте се заедно в леглото някоя студена зимна неделя

Мързеливото излежаване в почивния ден заедно с децата е прекрасен начин за споделяне на любовта.

Има още →

Преди доста години бях много надъхан млад „падуан“ и се интересувах от всякакви книги и материали, посветени на духовното развитие на човека. Тогава някой ми бе казал, че Карлос Кастанеда е велик гуру в тази област и аз се втурнах на пазара и изкупих всичките му издадени на български език книги.

За съжаление, много бързо се разочаровах от него – дали книгите му наистина не струват (той има много критици), или просто не са мой тип – не знам, но така ги и зарязах, дори без да ги прочета всичките. Днес, 13 години по-късно, реших, че е време да вкарам някакъв ред в библиотеката си и реших да му дам още един шанс.

Започнах отново от първата книга – „Учението на Дон Хуан“ и с огромно усилие на волята я прочетох. Пак останах разочарован, защото не открих почти никакво учение в нея, а само преживяванията на един човек под въздействието на силни халюциногени. Ако ви интересува как се чувства човек, нагълтал се с мексиканска дрога – книгата дава доста подробна информация за това. Но ако искате да научите нещо за себе си и да постигнете удовлетворение от собствения си живот – тази книга едва ли ще ви бъде полезна.

Все пак, сред многото страници шантави диалози и халюцинации, причинени от дрогата, открих няколко интересни разсъждения за четиримата естествени врагове на човека, които са може би най-ценното нещо в книгата и които искам да споделя с вас.

Първият естествен враг – страхът

— Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за трудностите на ученето.

Той бавно започва да учи — в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, което си е представял или е предвиждал. И той започва постепенно да се плаши. Ученето никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка стъпка в ученето е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето, че вече се е натъкнал на първия от естествените си врагове — Страхът! Ужасен враг — лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му, побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му.

— Какво ще стане с човека, ако избяга от страх?

Има още →

Още нови връзки, добавени към обновения ми блогрол. Новите попълнения тази седмица са:

• Мома Калина и нейната вдъхновяваща селска поезия. Можете да си припомните и специалната ми публикация, посветена на нея и нейното уникално творчество

в рубриката Вдъхновяващи блогове;

• Хипар. Много музика (от „доброто старо време“) и доста политика (няма начин – хем блогър, хем хипар)

в рубриката Блогове за музика и филми;

• Музика за душата на Александър Божков. Блогър – политик, икономист и ценител на хубавата музика. Още за него съм писал и в поста 8 неща, които не знаете за мен

в рубриката Блогове, които харесвам;

• Още една Калина и нейният Свят на мечти.
• Бисер и Отвъд ириса – блог за маркетинг, реклама, медии и НЛП.
• Размисли и страсти на Маркуча. Политика, компютри и музика – за всекиго по нещо

в рубриката (По)читатели.

Надявам се и на вас да ви харесат така, както и на мен!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Блогът на Ана Бако – Офисът – е едно от любимите ми нови открития. В него тя публикува популярен хумор, който се разпространява апокрифно по мейлове и месенджъри без ясен автор и произход. Това е благородно дело – хем събира на едно място ценните житейски мъдрости, които си споделяме хаотично, хем ни носи радост в тежките работни дни.

Поредният култов хит, който Ана публикува в блога си е този забавен македонски хороскоп. Ето няколко цитата от него:

Овен – не знам оти са го именували така, ама не мое да биде пръвата зодия, дека е на Александър Македонски, да се именува Овен. Според мене тая зодия требе да се кажува Бик, та да биде достойна за името на най-великиот македонец.

***

Телец – Глей само како се чуе – ТЕЛЕЦ! Па тако я – ТЕЛЕЦ! Не е некакво си мижаво пръле или па пръч, а ТЕЛЕЦ. Я най си я аресувам те тая зодия, оти у нея се е пръкнал на белиот свет самиот Гай Юлий Цезар – македонец до мозакот на вехтите си кости. Тая зодия е имперска – сите са ти у нозете и тапчеш, тапчеш… Ех, земьо македонскаааааа…

Има още →