The Man On The Silver Mountain

Случвало ли ви се е да изпиете цяла бутилка водка? А да се похвалите с това?

Естествено, всеки се хвали със способностите си да погълне големи количества алкохол. Или пък, като поостарее, се хвали, че го е можел като млад.

Четох биографии на известни музиканти и почти при всички го има това – колко много алкохол и наркотици са изконсумирали. И даже, когато в един момент започнат да усещат унищожителното въздействие на алкохола, цигарите и дрогата, такива хора често си спомнят с умиление за онези времена, когато са имали силен и здрав организъм, който е можел да понесе всичко това.

Така ми хрумна, че за мнозина това е начин да демонстрират своята сила – силата на тялото, силата на здравия организъм, който може да понесе големи натоварвания, все едно, че нищо не е било.

Разбира се, това е заблуда. Естествено, че има нещо. И това нещо руши твоя организъм. Идва време, болестите започват да се обаждат една след друга и тогава му идва „другия акъл“, който му казва, че трябва да живее здравословно, да се движи повече, да яде по-малко, да не се докосва до алкохол и цигари, защото току-виж някой орган вземе, та откаже да работи.

И тук идва второто ниво на силата. Хората, които преживяват тази промяна, решават, че ако проявиш волята да не близваш алкохол, с това демонстрираш по-голяма сила – силата на волята и на характера.

Според мен, обаче, тази сила е продиктувана от страх. Страхът, че ако отстъпиш, дори малко, лошите навици отново ще те завладеят и ти ще се хлъзнеш по надолнището на порока. Тази сила е предизвикана от чувството за слабост.

Има още →

Аз съм човек с голям род. Имам толкова много роднини, че 90% от тях изобщо не ги познавам. Най-интересното е, че родът ми се състои все от аристократи, индустриалци и банкери. Вярно е, че повечето са постигнали своите успехи в непознати и далечни африкански страни, но това не ме прави по-малко горд с тях. Например, един от тях бил нигерийски принц, друг пък бил лидер на революционното движение в Того, трети бил индийски махараджа, а други двама са били (какво съвпадение!) директори на централните банки съответно на Тайланд и на Мианмар!

Тъжното е, че напоследък всичките ми пра-вуйчовци започна да ги покосява масово някаква страшна епидемия – всеки ден получавам съобщения за смъртта на някой от тях, а днес беше просто непоносимо – цели трима горди представители на рода ни бяха умрели. В семейството ни настана голяма мъка…

Хубавото е, че дори в такива тъжни моменти има лъч на щастие. Оказва се, че всеки от починалите ми роднини е успял да натрупа огромни богатства, но за съжаление не е успял да създаде поколение и поради странно стечение на обстоятелствата точно аз се явявам техен пряк наследник! Какъв късмет – тъкмо се чудех с какво да платя поредната вноска на ипотечния кредит и изведнъж – хоп! – станах наследник на няколко десетки милиона долара!

Ще попитате защо пиша всичко това. Да се похваля? Е, може би. Но само донякъде. Проблемът е, има една дребна подробност – за да си получа наследствата трябва да преведа едни 30 000 долара на адвоката, който се занимава с делата на починалите ми чичовци. И понеже ги нямам, искам да попитам някой дали би ми дал известна сума назаем? Ще ги върна с лихва, обещавам! Само да си взема милионите.

Ако ми нямате доверие – ще ви покажа и писмата от адвокатите. Вижте и снимката на чичо ми от Индия със златната риза и ланците – всичко това вече ще бъде мое! И ще го споделя с приятели, разбира се!

Ох, много се вълнувам! Никога в живота си не съм виждал толкова много пари. Още не съм измислил за какво да ги похарча…

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

В онлайн изданието Lifehack.org публикуваха наскоро списък с 42 прости навика за по-добър живот. Нещата, написани там не са точно навици, но със сигурност са много полезни стъпки към един по-пълноценен живот. Този списък ме накара да се замисля доколко аз съм успял да постигна някои от нещата в този списък и да си направя една лична ретроспекция за изминалата 2013 година.

Какво постигнах през изминалата година?

1. Чета книга всеки ден. През 2012 си купих Amazon Kindle и макар че устройството не е от най-удобните, съм го натъпкал с книги от Читанката и чета поне по един час всеки ден. Открих ново удоволствие от четенето и вече съм толкова пристрастен към електронните книги, че трудно се навивам да чета хартиени „тухли“.

2. Намерих си ново хоби. Започнах да изучавам дърворезба и през миналата година успях да завърша няколко проекта. Не са кой знае какви произведения на изкуството, но са продукти, които са излезли от моите ръце и това ми носи огромно удовлетворение.

3. Посетих курс по НЛП – Невро-лингвистично програмиране. Беше ми полезно да науча нови неща за човешкото мислене и поведение, както и да успея да преодолея някои от собствените си страхове и проблеми.

4. Преодолях страха си или по-скоро нежеланието си да говоря по телефона с непознати. Може да ви се струва глупаво, но често съм пропускал важни неща заради това притеснение да говоря с хора, които не са ми много близки, а още по-зле ако са по-високопоставени. Техниката за преодоляване на този проблем беше много проста: първо си намислям репликите, които искам да кажа, а после започвам да извършвам прости действия: изправям се, намирам визитката на човека и започвам да набирам номера. Концентрирам цялото си внимание не върху мисълта какво ще му кажа на този човек, а върху простото действие – натискане на клавишите на телефона. След като звънне, вече няма връщане назад – говорим. И още съм жив 🙂

5. Научих се да се събуждам по-рано. Разбрах, че ако човек се храни с по-качествена храна и си ляга по-рано, ще може да се наспива с около 7 часа сън, да се събужда рано сутринта (около 6 часа) и да бъде свеж и бодър през целия ден.

Има още →

Темата за публикуването в социалните мрежи предизвика значителен интерес и това ме окуражи да продължа серията със съвети за общуване във Фейсбук с втората й част, посветена на харесването. Какво харесваме и как точно го харесваме има голямо значение за изграждането на нашия публичен авторитет. Както е казал древният римски философ:

„Покажи ми какво харесваш във Фейсбук и аз ще ти кажа какъв си!“

Бутонът “Like” (Харесва ми) има няколко функции – както социални, така и системни.

Системните функции са прости – колкото повече хора харесат един пост, толкова по-стойностен изглежда той в очите на системата и на толкова повече хора се показва. Следователно, ако някаква публикация на ваш приятел ви е харесала действително и искате тя да достигне до повече читатели, цъкнете бутона „Харесва ми“.

Имайте предвид, обаче, че харесването има най-слаб ефект като системен фактор, така че ако искате да помогнете по-качествено, вместо само да харесате, напишете коментар, споделете поста на вашата стена или направете и трите неща.

Вторият ефект е както системен, така и социален – при харесване от ваша страна, авторът на поста или на коментара, който сте харесали, получава нотификация за това. Този механизъм дава семпла, но ефективна обратна връзка между автора и неговите читатели. Например, авторът е написал пост „Честит имен ден на Х, У и Z“. В списъка на поздравените могат да бъдат много хора, сред които и вие. Повечето адресати в този случай се чувстват задължени да отговорят и под поста се получават 38 коментара с един и същи текст „Благодаря!“, което е възпитано, но е и безсмислено. Много по-елегантно би било да реагирате с просто харесване. Така авторът разбира, че сте прочели неговото пожелание и че го одобрявате. С други думи, харесването играе ролята на благодарност, като в същото време запазвате стената му чиста от ненужни коментари.

Харесването се отбелязва и като ваша активност, при което вашите приятели получават в потока си данни за постовете, които сте харесали. Това е още една форма на популяризиране на интересно съдържание, така че цъкайте на бутона „Харесва ми“ на всеки интересен пост, който срещате в социалната мрежа. Това правило важи още повече за сайтове извън Фейсбук, които са инсталирали бутона „Харесва ми“. Ако цъкнете такъв бутон, на стените на вашите приятели ще излезе информация, че сте харесали дадената статия, което е равносилно на споделяне.

Кога харесването е неуместно?

Има още →

Update 12.06.2026 г. Разглеждам стари публикации и попаднах на тази. Има интересно развитие. Някои от местата, които съм си мечтал да посетя през 2014 г., съм ги посетил, макар и доста по-късно. Радвам се, че съм го постигнал. Това означава, че не съм се отказал от тези си мечти. Други места все още не съм успял да посетя, но все още не съм загубил надежда. Имам си партньорка в живот, която с удоволствие ме следва на такива пътешествия.

Коментарите от 2026 г. са в зелено по-долу.

Края на календарната година често е време за равносметки и за планове. Имаше моменти, когато си мислех, че е интересно да споделям своите цели за годината, като това публично споделяне би ме мотивирало повече да ги постигна. Сега мисля, че истински важните и съкровени неща, които човек иска да постигне, трябва да останат лични. Може би си струва да споделя постиженията си, едва след като ги е реализирал. Мотивацията трябва да извира отвътре, а не да я чакаме да ни дойде отвън.

Затова тази година ще ви споделя няколко идеи за места, които бих могъл да посетя със своето семейство през 2014 година. Тези места не са нито много далече, нито е много скъпо човек да си организира една екскурзия до там. Защо досега не съм го направил – не знам. Но това, което решавам, е, че през следващата година ще посетя поне едно от тези места и това обещание го давам на себе си.

Идеята за този списък ми дойде от една статия в списание „Мениджър“, разположена в 10 части, която се казва „100 приключения, които трябва да преживеете“ и е преведена от списание „Business Insider“.  Тук можете да видите всички части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10.

В статията са представени много екзотични места от целия свят, но аз реши да си постава по-реалистични цели, затова съм си избрал една малка извадка от тях. Ще се радвам, ако някой от вас сподели личен опит как се пътува до тези места и какво интересно още може да се види там.

Гърция

Остров Санторини и други интересни острови от Егейско и Йонийско море.

Тази година бяхме на почивка на Йонийско море и бяхме възхитени от красотата, спокойствието и гостоприемството на хората по тези места. Толкова много ми хареса, че съм готов всяка година да ходя там.

Update 2026: Моята приятелка Марги е голяма фенка на гръцкото море и продължаваме да ходим там всяка година на почивка, а понякога даже и по два пъти. Тази година бяхме през 1-6 май. Времето беше хладно, духаше вятър, но пък нямаше никакви хора и си направихме чудесна почивка, дълбоко изчистване на съзнанието от всякакви мисли и тревоги. Пълен релакс! Още не сме стигнали до Санторини. Ходи ми се и до Родос, и до други гръцки острови, но всяко нещо с времето си.

Турция

Истанбул – Капалъ Чарши, църквата „Света София“, Босфора

Някога нашенци ходеха до Истанбул, за да пазаруват евтини дрешки. Моето желание е да се потопя в духа на този космополитен град, да усетя историята, на която е бил свидетел и да опитам оригинални турски сладкиши, колкото и да са вредни за здравето 🙂

Update 2026: Истанбул е феноменален град! През 2024 бяхме за 5 дни с Марги там, но това преживяване не може да се опише с едно-две изречения. Истанбул си заслужава цял едини пътепис и да се посети отново и отново. Всички точки в този град бяха изпълнени и преизпълнени!

Германия

Октоберфест в Мюнхен

Когато за първи път посетих Германия бях доста разочарован. Не бях уцелил хубаво време, не бях с подходяща компания и се разболях лошо. Не съм голям пияч на бира, но съм чувал, че Мюнхен е много красив град, а и тези девойки от снимката определено го правят много привлекателен 🙂

Update 2026: До Мюнхен още не сме стигнали, но определено планираме една хубава и дълга екскурзия из Бавария. През последните години посетих два пъти Германия служебно, а шрез 2025 с Марги бяхме в Берлин, където посетихме почти всички туристически забележителности, няколко важни музея, където видяхме бюста на царица Нефертити, и обиколихме императорските дворци в Потсдам. Финалът на екскурзията беше грандиозен концерт на проекта Rock Meets Classic, който ни изпълни с невероятни емоции. Накрая си изпуснахме самолета, но въпреки това успяхме да се приберем в България благополучно и смятам, че екскурзията беше страхотна.

Да пия греяно вино на коледен базар в някой германски (или австрийски) град

Имам чувството, че Коледа е празник, измислен от германците или от австрийците. Не съм бил там по това време, но все ми се струва, че при тях празничното настроение е най-топло без да я има американската истерия по пазаруването на купища ненужни подаръци. Топли щолени, греяно вино и добри приятели – какво повече му трябва на човек на Коледа!

Update 2026: Още в самото начало на нашата връзка с Марги решихме да си направим една семейна коедна екскурзия по централноевропейските столици. Посетихме Братислава, Виена и Будапеща и във всеки от трите града се насладихме на коледните базари и разбира се, пихме греяно вино 🙂 За съжаление, точно Виена беше най-голямото ни разочарование. Точно на Бъдни вечер затвориха Коледния базар в 18:00 часа и въпреки хилядите туристи по центъра, всички магазини и заведения бяха затворени. Ако не беше едно турско магазинче да си купуваме хляб и лютеница, юяхме да си умрем от глад.

Виж, Братислава и Будапеща бяха друго нещо. И на двете места имаше големи базари, ядене и пиене на корем, и музика на живо. За мен безспорно Будапеща е лидера на Коледните тържества. Греяното вино го разливаха по чашите и поръцете ни без да се скъпят. Накрая всички станахме лепкави от блажения гроздов сок, но поне за малко успявахме да се стоплим. Температурата беша -10 градуса, а музикантите на площада свиреха неуморно. Но, когато засвириха Тракийските танци на Петко Стайнов, наистина мми стоплиха душата. Искате ли страхотно настроение и Коледа, която истински да ви стопли тялото и душата – посетете Будапеща!

Франция

Малцината останали редовни читатели на този блог вече са забелязали колко рядко пиша тук. Основната причина е, че пренесох голяма част от активността си в социалните мрежи и по-конкретно във Фейсбук. Причините са много, но една от тях е, че там общуването става по-лесно, по-мързеливо, а потенциалната аудитория е огромна.

Е, това до голяма степен е илюзорно (затова и правя тези опити за завръщане към истинското блогване), но моето наблюдение е, че не съм единствения блогър, който се насочи към Фейсбук. Там наистина общуват милиони и воден от желанието си да бъда полезен, реших да ви споделя няколко полезни съвета за това как да общуваме по-ефективно в социалните мрежи.

Човекът е социално животно и може би в неговата природа е инстинктивно заложено желанието за общуване, което социалните мрежи задоволяват в огромна степен. Но освен това те могат да бъдат полезни при изграждането на вашия публичен образ, който да бъде авторитетен, атрактивен и будещ доверие. По този начин човек може да създаде и да поддържа своята лична марка, което да го прави разпознаваем в обществото и в бизнеса.

Съветите, които ще прочетете по-долу, са правилата, до които съм достигнал благодарение на активното си участие в социалния интернет живот. Това са правила, които сам съм открил на базата на взаимодействието между мен и моите приятели, както и на база статистиката, която получавам за поддържаните от мен страници.

И така:

Как да общуваме във Фейсбук, за да привлечем повече читатели и да създадем авторитет?

Този материал е разделен на три части, тъй като стана доста голям и те са посветени на трите основни аспекта на общуването в социалните мрежи: публикуване на собствени материали, споделяне и коментиране.

Част 1: Публикуване на собствени материали

Тук под собствени материали разбираме публикации (постове), които вие за първи път сте публикували в социалната мрежа.

1. Пишете оригинални текстови постове

Става въпрос за текстови публикации без нищо друго – без снимки и без връзки – чист текст. Прави ми впечатление, че Фейсбук цени такива публикации и ги показва пред много повече потребители, отколкото публикации с картинки или с линкове. Предполагам, че Фейсбук смята, че като пишете чист текст, вие предлагате нещо оригинално и затова оценява такива постове доста високо.

Съдържанието на постовете ви може и да не е съвсем оригинално, тоест измислено от вас, но е добре от време на време да публикувате неща, които не са линкове или картинки. Просто текст, публикуван от собственоръчно от вас. Текстът може да е виц, който сте прочели от някъде, а може и да е цитат. Ето един пример от Валери Величков – мой приятел, когото не познавам лично, но който придоби популярност най-вече със споделянето на вицове и смешки като текстови постове:

2. Слагайте свой коментар на нещата, които публикувате

Независимо дали е линк към статия, снимка или видеоклип, винаги слагайте свой коментар. Липсата на текст означава, че вас просто ви е домързяло да споделите своето мнение. Щом вас ви е домързяло, значи споделеното съдържание не е чак толкова стойностно. Логично, вашите читатели ще постъпят по същия начин – ще поклатят глава, ще се посмеят и ще го отминат без да взаимодействат с него. Смисъла на споделянето в социалните мрежи и изграждането на авторитет е в това да се създава дискусия, да има активна комуникация между вас и вашите приятели и последователи. Ако вие просто си пействате разни линкчета, а те просто си се подсмихват на тях, това не е комуникация и не помага за създаването на авторитет.

Има още →

Този път въпросите, които ще ви задам, не са опит за социологическо проучване, а неща, които действително не знам и ще се радвам, ако някой ми помогне да намеря отговорите.

Повод за този пост е един филм, преведен на български като „Специален отряд„. Филмът е френски екшън за една журналистка, отвлечена от талибаните в Пакистан и която един екип от специални части има задачата да спаси по заповед на Президента. Филмчето не е лошо – става за убиване на час и половина от живота ви, но докато го гледах в мен възникнаха въпроси, чийто отговор ми убягва.

Спец-отрядът беше доставен от самолет близо до мястото, където беше отвлечена журналистката с нейния колега и се спуснаха с парашути. След това, обаче, не стана ясно как трябваше да бъдат изтеглени и защо въртолетите не можеха да ги намерят, а нашите не можеха да им се обадят. Имаше един коментар, който гласеше, че талибаните следят честотите им и ако подадат сигнал към хеликоптерите, врагът ще ги открие. Това е валиден (донякъде) аргумент, но на фона на последвалите сражения, в които десетки хора загубиха живота си, не би ли било по-разумно да се обадят, а хеликоптерите да ги подкрепят с огън от въздуха и да ги изтеглят максимално бързо?

Нашите герои успяха да локализират пленниците и да ги освободят, но тогава главният шеф на талибаните разбра, че е загубил заложниците си и накара всичките си сили да се втурнат да ги търсят. Спец-отрядът и пленниците бяха подложени на постоянно преследване и на няколко пъти участваха в престрелки, в които загинаха доста от лошите, а от добрите – най-много по един и при това от засада. Това, което ми направи впечатление, беше, че спец-отрядът стреляше доста „геройски“ – застанали прави срещу врага и стрелят, докато избият всички лоши или докато ги накарат да се оттеглят.

Сега, аз не съм голям специалист по специални тактики, но някога съм служил в армията и знам, че когато стрелят по теб, най-важното е да останеш жив и поради това трябва да се прикриеш. Ако залегнеш зад някоя скала или стена, или каквото и да е прикритие, и сложиш на главата си каска, ще бъдеш много по-трудна за уцелване мишена, отколкото ако се изтъпаниш прав пред врага с развят перчем. Така си мисля аз.

Има още →