The Man On The Silver Mountain

Животът, казват, бил това, което се случва, докато си правим разни планове. Истината е, че и смъртта изглежда по същия начин. Идва в момент, когато най-малко я очакваш – студена, неумолима и безкомпромисна. И тогава разбираш колко си малък и безпомощен пред нея и колко безсмислени са всички твои планове.

Смъртта е единственото сигурно нещо в живота. Тя е страшна, защото е непобедима. Може би не толкова страшна за този, който умира, защото той сигурно отива на едно по-спокойно място, колкото за тези, които остават живи и трябва да продължат живота си сами. Човешкият ум е странно устроен – улисан в ежедневни задачи забравя за смъртта и това може би е добре, защото е свободен да мисли за живота, но когато смъртта ни навести, шокът е ужасен.

В един мързелив съботен следобед сърцето на майка ми спря да бие. Баща ми, блажено излегнал се пред телевизора, предаващ поредния футболен мач, изведнъж се сблъсква с ужасната реалност – жената, с която 40 години е делил всичко в живота, го е напуснала за секунди. Единственото, което е успяла да промълви, преди животът да се изплъзне от тялото й, е „Велко, умирам!“.

В същия момент аз кротко си пия кафето пред глуповат сериал по телевизора. Минути по-късно чувам несвързаната реч на баща си по телефона и единственото, което успявам да осмисля, са думите „Няма пулс… сърцето й не бие!“

Има още →

Появи се нова игра тип лексикон в нашето блог-пространство. Много ми е странно как хора постоянно недоволстват срещу подобен тип анкети, но в крайна сметка пак участват в тях. Аз пък си мисля, че това е една от формите да споделим нещо важно за себе си, което може да се окаже важно и за другите.

Темата в конкретния случай е нещо, с което повечето от нас са се сблъсквали. Едва ли някой е толкова добре организиран и няма неща, за които не е успял да намери време, и които да не го тормозят само с факта, че стоят в списъка на несвършените задачи. Историята започва от един пост на Bulpete, в който той споделя задачите, които напоследък постоянно отлага и които му тежат като воденичен камък на врата. Предполагам, че от него тръгва всичко. После той предизвика Vira, а тя – мен. С което допуска фатална грешка 🙂

Близките ми хора знаят, че съм човек, който носи по 999 дини под една мишница и намирането на време за свършване на дълго отлагани задачи ми е един от основните проблеми. Ако трябва да напиша списък с всички неща, които трябва да свърша, а все отлагам, ще излезе цял роман. Да избера най-важните от тях и да ги опиша в един блог пост е изключително трудна задача, с която ще опитам да се справя сега.

Ето ги и моите несвършени задачи. Нещата, които отлагам от доста време.

Има още →

Днес най-сетне успях да се сдобия с малко време, което да мога да посветя на любимата си дейност – блогването. Историите, които ви предлагам, са две и в тях се говори за силата на гората и на отделното дърво. Хубави притчи от Вие-знаете-кого 🙂

Пожелавам на всички лек ден и весел уикенд!

Колко е важна гората

– Всички учители казват, че духовното богатство е нещо, което човек трябва да открие сам. Защо тогава се събираме тук? – попитал един от учениците на Настрадин.

– Вие сте тук заедно, защото гората винаги е по-силна от самотното дърво – отговорил Настрадин. – Гората поддържа влагата на въздуха, устоява на урагани и поддържа плодородието на почвата. Но това, което прави едно дърво силно, е неговият корен и коренът на едно дърво не може да помогне на друго дърво да израсте. Да работиш заедно с другите за постигането на една обща цел и да позволиш на всеки един да израсте по своя собствен начин – това е пътя на този, който иска да постигне единение с Бога.

***

Има още →

На 13.03.2008 (четвъртък) ще водя курс по управление на софтуерни проекти. Курсът е насочен към практикуващи проджект мениджъри, тийм лидери и програмисти от всякакъв калибър. От него бих могли да се възползват даже и по-високостоящи шефове, които отговарят за избора на проекти и за тяхното бюджетиране.

Повече информация за съдържанието, за записването и за таксата за участие можете да намерите на официалния сайт на моята фирма RammSoft (на английски), в моя блог за управление на софтуерни проекти PM Stories, както и в блога Спри и помисли!.

Знам, че доста голяма част от българските блогъри са хора, активно занимаващи се с информационни технологии, и съм убеден, че този курс ще бъде полезен за много от вас. И за да стане по-интересно, предлагам следните бонуси: всеки блогър, който при регистрация посочи и адреса на блога си, получава 10% отстъпка от таксата за курса, а ако той е сред тези, които чета, получава 20% отстъпка. Възползвайте се!

Първото издание на курса ще се проведе в София, а ако има интерес – следващото може да го направим и в провинцията. Отговарям на всякакви въпроси или на мейловете, които съм дал за регистрация, или тук като коментар.

В заключение, ще цитирам великия мислител, вождът, учителят и символът на не едно поколение българи – Христо Стоичков:

Който играй – пичели. Който ни играй – ни пичели.

Влезте в играта! Сигурен съм, че само ще спечелите от това!

Снощи бях на концерт на Ансамбъла за песни и танци на руското МВР. Оказа се, че това не е първото гостуване у нас на този ансамбъл, но въпреки това Зала 1 на НДК беше пълна, а представлението определено си заслужаваше да се види.

Не бях гледал досега на живо военен хор и усещането беше невероятно! Естествено, както можеше да се очаква, една съществена част от репертоара бяха военни маршове („Вставай страна огромная“) и легендарни хитове с фолклорен произход („Смуглянка“ и „Катюша“), но това, което ме впечатли, беше доста богатото жанрово присъствие, включващо фолклорни песни от различни региони, опера, че дори и джаз! Имаше нещо странно в това да гледаш милиционерски оркестър да изпълнява джаз – музика, заради която преди време точно милиционерите са преследвали и арестували хора.

Въпреки това, усещането беше приятно и вълнуващо. Всички изпълнители демонстрираха върховен професионализъм, а хорът и солистите показаха, че не са просто сухари в униформи, а истински артисти, които освен, че пеят великолепно, могат да правят и шоу. Репертоарът включваше богата фолклорна програма не само от руски песни и танци, а също така, украински, сръбски, български, еврейски и може би и други, чийто произход не можах да разбера. Имаше също песни на италиански и английски, с което ансамбълът искаше да покаже, че опитва да разчупи рамката на строго военния облик и да се доближи до поп-културата. Разбира се, в малки дози 🙂

Има още →

В древен Китай, около 250 г. пр.н.е., един принц трябвало да бъде коронясан за император. Но, според тогавашният закон, преди това той трябвало да се ожени. И тъй като ставало въпрос за бъдещата императрица, принцът искал да намери млада жена, на която да може да се довери изцяло. По съвет на един мъдрец, той решил да събере всички млади жени от областта, за да си намери най-подходящата за своя съпруга.

Една възрастна жена, прислужвала от дълго време в двореца, чула новината и се натъжила много заради дъщеря си, която хранела скрита любов към принца. Когато се прибрала вкъщи и споделила с дъщеря си, с ужас разбрала, че момата възнамерявала да участва в конкурса. Старицата се отчаяла:

– Какво ще правиш там сред най-богатите и най-красивите девойки в страната? Знам, че страдаш по принца, но не превръщай страданието си в лудост!

А девойката отговорила:

Има още →