The Man On The Silver Mountain

Продължавам серията от мъдри мисли, озаглавена „Нещата, които научих“. За мен тези думи наистина разкриват важните неща в живота, нещата, които наистина му придават смисъл, въпреки че рядко се сещаме за тях. Видях, че първата част от тази серия се възприе много добре и въпреки критиките, че залитам по тривиални истини, реших да продължа с нея, защото много често дълбоката мъдрост се крие зад прости думи.

• Научих, че човек не трябва да се сравнява с най-доброто, което другите могат да правят.
• Научих, че има неща, които можеш да направиш за миг, а да ти донесат главоболие за цял живот.
• Научих, че за да станеш този, който искам да бъда, е необходимо ужасно много време.
• Научих, че винаги трябва да се разделяш с хората, които обичаш, с думи на обич. Това може и да последния път, когато ги виждаш.
• Научих, че можеш да продължиш да вървиш много след като си останал без сили.
• Научих, че ние сме отговорни за постъпките си, независимо какво чувстваме. Или контролираш живота си, или той контролира теб.
• Научих, че героите са хора, които правят това, което трябва да бъде направено, независимо от последствията.
• Научих, че парите са жалък начин да мериш успеха си в живота.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Работната седмица приключва. Уморени, повечето от нас се опитват да освободят съзнанието си от тревогите на дена и да отпочинат както физически, така и мисловно. Предлагам ви една притча, която да насочи мислите ви в малко по-различна от обикновеното ежедневие посока. Научих я от… (вие знаете от кого 🙂 )

Защо Господ оставил човека за шестия ден?

Група мъдреци се събрали заедно в крепостта Акбар да обсъждат Божиите дела. Те искали да си изяснят защо Бог е оставил създаването на човека за последния, шести ден.

– Той е искал да първо да подреди Вселената, така че ние да можем да имаме всички нейни чудеса на наше разположение – казал един от тях.

– Той е искал първо да експериментира с животните, за да не допусне същите грешки, когато създаде нас – изказал се друг.

Един мъдър също бил доведен на това събрание. Казали му основния въпрос, който се дискутирал в момента: „Защо, според вас, Бог е създал човека едва в последния ден?“

– Много е просто – отговорил мъдрият човек. – За да можем винаги, когато сме измъчвани от гордост, да си припомним, че в Божествената схема, даже и простия комар е имал предимство пред нас.

Преди да започна историята, която искам да споделя с вас, трябва да ви кажа, че ползвам услугите на Банка ДСК, защото бях подведен от „много отговорни другари“, че банките, в които преди време си държах парите, ще фалират и Банка ДСК ми се видя най-добрата алтернатива, още повече, че живеех близо до нея.

Става въпрос за клон Люлин, който (както вече са се досетили по-умничките от вас) се намира в ж.к. Люлин в София. Опашката, която трябва да изтърпи човек няма аналог в друга банка. Не само у нас, а даже и по света! (По думите на самата управителка на клона, изпуснати пред последните клиенти, един час след края на работното време.)

Банка ДСК въпреки смяната на името (много оригинално име, между другото, за което имаше даже конкурс с награда) и приватизирането й, все още в очите на народа е добрата стара Държавна Спестовна Каса и като такава се ползва с уважение и авторитет сред по-възрастните ни съграждани, които продължават да пазят някакви парички за черни дни в спестовните си книжки и да си теглят пенсията по малко на гише, вместо да ползват услугите на банкомат.

Това е причината, поради която основната клиентска маса на банката (около 90%) са пенсионери и обратно – голяма част от пенсионерите на България не ползват услугите на друга банка освен ДСК. От своя страна, банката отвръща на любовта на клиентите си със същото – застаряващи служителки, които нито имат уменията (и желанието) да общуват вежливо с клиентите, нито пък имат техническата грамотност да се справят бързо с компютърната техника.

Като съберем тези две особености на банката и нейните клиенти, и добавим лошата организация на работа, получаваме най-красивото произведение на развитото социалистическо общество – опашката.

Има още →

От много време си задавам въпроса: Защо хората толкова много се палят по някоя тема и като започне едно дискутиране, та чак ти стане досадно?

Разбира се, това явление се наблюдава не само в блоговете, а и в повечето медии – най-вече в телевизията. Един пресен пример – в седмицата точно преди Нова година Георги Калоянчев беше гост на всички знайни и незнайни телевизии по всяко време на денонощието – сутрешни блокове, публицистични предавания, та даже и във вечерните новини. Отделно, стари новогодишни предавания с негово участие бяха показвани нон-стоп. Така и не разбрах какъв е повода – сигурно някаква негова годишнина, но постоянното му показване по телевизията ме отврати толкова много, че въпреки голямото ми уважение към него като актьор, сменях канала в момента, в който го видех.

Същото се случва и в така наречената блогосфера.

Има още →

Да сте живи, да сте здрави, да сте красиви и засмени, да сте мъдри и малко луди, да обичате хората и да се радвате на тяхната обич, да цените хубавата музика, хубавата книга и хубавия филм и да продължаваме да се срещаме, макар и задочно на страниците на този блог!

Това са моите пожелания към вас, скъпи приятели, за новата 2008 година. Нека бъде радостна и късметлийска! Да ни донесе щастие и радост, а ние да си я направим и богата!

По този повод искам да ви разкажа една история, която мнозина може би знаят, но е много мъдра и поучителна и с нея искам да ви поздравя за новата 2008 година.

Има още →

Попадна ми една серия от мъдри мисли, озаглавена „Нещата, които научих“. За някои това са тривиални факти от живота, но за други са свързани с болезнени изживявания. Реших да ги публикувам тук по малко, за да можете да ги осмислите постепенно. Голяма доза мъдрост наведнъж може да се окаже твърде трудна за преглъщане. 🙂

• Научих, че не можеш да накараш някого да те обича. Единственото, което можеш да направиш, е да станеш човек, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другите.
• Научих, че независимо колко ми пука на мен, на други въобще не им пука.
• Научих, че изграждането на доверие отнема години, а разрушаването му става за секунди.
• Научих, че в живота не е важно какво имаш, а на кого можеш да разчиташ.
• Научих, че можеш да разчиташ на чара си около 15 минути. След това е добре да знаеш нещо.

Втората част от серията „Нещата, които научих“ можете да прочетете тук.

В предишния си пост писах за Димитър Митев (Estario) и неговия блог Моят живот, моят сън. Много се впечатлих от темите, които го вълнуват и за които пише и си позволявам да публикувам тук една много красива притча на индианците чероки, която открих в неговия блог. Нахалството ми не стига дотам, че копирам текста, ами даже реших да прекопирам и картинката. 🙂 Надявам се, че не нарушавам нечии авторски права и няма да ме арестуват. Просто историята е много поучителна и пасва идеално на моята рубрика с мъдрости и притчи.

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл – той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
– И кой вълк побеждава?
– Този, когото нахраниш – отговорил старият чероки.