The Man On The Silver Mountain

Преди няколко дни този пост на Сет Годин обиколи земята, че даже и у нас имаше коментари. Ставаше въпрос за следната снимка, на която се предлага обезкостена пушена шунка, специално приготвена за еврейския празник Ханука.

Простотията, която коментираха блогърите по света, е в това да продаваш свинска шунка на евреи, които по принцип не ядат свинско, а още по-малко на празника като Ханука, на който се приготвят традиционно постни ястия.

Разбира се, страстите се завъртяха и около това доколко строго спазват евреите религиозните предписания (особено тези в Америка, голяма част от които открито демонстрират атеистичните си предпочитания) и доколко яденето на шунка е в разрез с религиозните и етнически традиции.

Има още →

Днес почина Доньо Донев.

За българското интернет пространство това ще стане новина на седмицата. Ще започнат да се пишат дълги епитафии и да се нижат тъжни реквиеми. Бедни на идеи, голяма част от блогърите ще почнат да преписват едни от други хвалебствени слова за големия талант на Доньо и за голямата мъка, която ги е потресла. Без да искам да обидя никого конкретно, за мен това е факт – 90% от българските блогъри просто преписват новината на деня, защото нямат какво друго да кажат.

Това е и една от причините, поради които не пиша и не коментирам новини, особено пък политически, екологически или нравствено-социални.

Доньо Донев, обаче, има много специално значение за мене. Не съм го познавал лично, но винаги съм го чувствал като свой духовен учител. Познавах неговите творби още от детството си, но започнах да ги разбирам едва когато влязох в казармата и се сблъсках с истинската простотия. За едно младо, невинно и интелигентно момче като мене, срещата с посредствеността, злобата и простотията беше невъобразим шок. Тогава за първи път открих самоиронията като средство за обезоръжаване на войнстващата простотия и за душевно оцеляване. По-нататък в живота тя много пъти е била спасителната сламка, която ме е предпазвала от удавяне в блатото на лудостта.

Има още →

Вярвам, че всички от вас са гледали тази реклама по телевизията – влиза доставчикът в един магазин и показва на собственика новата стока, казвайки горната реплика. Даже и добавя:

– Много си поръчал този път!

На което собственикът на магазина казва нещо от рода:

– Е, няма как – клиентите искат все повече!

Всичко звучи много идилично и накрая и двамата завързват разговор за главната тема на рекламата – кредит от съответната банка. Някой, обаче, обръщал ли е внимание на самата стока? Забелязали ли сте колко точно е „многото стока“? Ако не сте – ще ви кажа:

Стоката е точно две кутии с обувки и две блузи върху тях!

А представяте ли си какво щеше да бъде, ако собственикът беше поръчал „малко“ стока, както обикновено!? На всичкото отгоре, симулацията не свършва с това, ами по едно време идва един младеж и взема стоката от доставчика, че може много да му дотежи!

Има още →

Днес статистиката на wordpress.com ми показа, че съм постигнал 10 000 посещения на този блог, който макар и стартирал съвсем на шега, се оказа по-четен от другите ми блогове, които смятам за сериозни и професионални.

Първият ми пост е от 22.06.2007, което означава, че утре стават точно 5 месеца, откакто съм започнал да пиша тук. 10 000 посещения за 5 месеца прави средно по 2 000 на месец – не е кой знае какво постижение – някои хора правят по толкова посещения на ден, но като се има предвид нищожния ми опит в писането и пълното ми отсъствие от уеб живота преди това, мисля, че си заслужава едно питие 🙂

Има още →

Липсвах дълго време от София и от интернет и като се завърнах онзи ден имах много за наваксване. Вчера ми се наложи да пътувам няколко пъти насам-натам из София и това беше поводът за написването на този пост.

Когато пътуваш от „Люлин“ към центъра през тунела, на кръстовището на ул. „Вардар“ с бул. „Тодор Александров“ те посреща шарена електронна табела с надпис „Добре дошли в София!“. За тези, на които майчиния език не е български, табелата предлага същото приветствие и на английски: „Welcome to Sofia!“.

Това е добре. Всъщност, тази табела се появи няколко дни преди изборите за местна власт и в първия момент реших, че е поредната форма на предизборна агитация, която нашият любим кмет прилага към паството си и я игнорирах. Едва вчера в моя голям, но бавнозагряващ мозък се зароди коварният въпрос: „Защо, аджеба, табелата е поставена точно на това място?“

Има още →

Учителската стачка зацикли и показа две важни неща:

1. Учителите, увлечени в еуфорията на стачката напълно забравиха защо са приели тази професия и за какво точно се борят. Дотолкова се главозамаяха в исканията си, че успяха да настроят голяма част от обществото срещу себе си. И родителите, които вече повече от месец се чудят кой да се занимава с децата им, и онези бюджетни служители, на които сега заплатите има станаха в пъти по-малки от учителските, и всички останали данъкоплатци, които осъзнават, че парите за заплатите на учителите ще дойдат от нашия джоб.
2. Синдикатите очевидно не могат да бъдат реални изразители на волята на учителите. То едва ли някой вече има представа каква е точно тяхната воля и кога точно ще спрат исканията им за по-големи заплати.

Сетих се, че днес е Денят на будителите и понеже днешните учители могат да бъдат наречени всичко друго, но не и „будители“, реших да предложа няколко идеи както на управляващите, така и на младите хора, които търсят своя професионален път.

Има още →