The Man On The Silver Mountain

Първият блог, който започнах да пиша, се казва Спри и помисли! Това трябваше да означава: Спри да вършиш глупости! Събуди се от транса, в който си изпаднал! Осъзнай се! Помисли какъв искаш да бъде живота ти оттук нататък и го направи такъв, че да не съжаляваш за нищо!

Идеята ми беше в него да пиша за това, което е истински важно в живота ни, но напоследък се задълбочих твърде много в професионални теми. Днес се опитах да поправя този пропуск и публикувах един пост, посветен точно на това – кои са важните неща в живота. Прочетете го – може да ви накара да се замислите за собствения си живот и току-виж се оказал полезен. 🙂

Спри и помисли! Това е мотото ми в живота. Ако успея да ви провокирам, да пораздвижите малко мозъците си и да се замислите, значи съм постигнал целта си.

Така се казва най-новия блог, който открих (естествено – случайно 🙂 )

Ана е много интересен човек. Блогът й е толкова искрен, дълбок и открит, че на моменти може да те хване срам, че го четеш – сякаш са те хванали да воайорстваш. Харесва ми как пише, въпреки че стилът й е типично женски. Но блогът й не звучи като женско модно списание, а като ехо на мислите, които се лутат из моята глава.

На Ана не й липсва хъс – пише всекидневно и има много за четене. Не съм имал времето да изчета всичко, но някои постове от последния месец са истински бисери – „Изроди в поли“, Като се наспите, ще ви мине…, За по-малко кръв в боя, В какво се превръщат мечтите ни?, Обувките – магии за щастие определено трябва да бъдат прочетени.

Не я познавам лично и нямам никаква лична облага от това да й правя реклама. Просто блогът й ме грабна и моментално станах неин фен. Препоръчвам го и на вас.

Update: По съвет на специалисти по японски език правя това уточнение. Оказа се, че азбуката, която използват японците за транскрибиране на чужди имена, се казва катакана и е сричкова. Така че моето име би трябвало да се произнася, Майку Раму, което е много близко до оригинала, вместо измисленото Ринкимеку.

Транскрипцията, която е описана от Благо, е или пълна измислица, или неуместна шега, на която се вързах и му направих ненужна реклама. Друг път ще внимавам повече. 🙂

Има още →

Когато прочета нещо мъдро и красиво все ме е яд, че не съм могъл да го измисля аз. Хубавото е, че мога поне да го споделя с вас и се надявам, че всеки ще намери нещо полезно за себе си.

Питър от блога Pick The Brain е събрал 8 прости но важни неща, които могат да направят живота ни по-щастлив. Те са:

1. Ценете красотата
2. Поддържайте връзка с природата
3. Смейте се
4. Наслаждавайте се на малките удоволствия
5. Общувайте с хора
6. Учете се
7. Премислете сутрините и вечерите си
8. Отпразнувайте успехите

Цялата статия можете да прочетете тук (на английски).

Един монах живял близо до храма на Шива. Отсреща живяла една проститутка. Като забелязал огромното количество хора, които я посещавали, монахът решил да поговори с нея.

– Ти си голяма грешница – казал той сурово. – Демонстрираш неуважение към Бог денем и нощем. Не си ли се замисляла какво ще стане след като умреш?

Бедната жена била потресена от думите на монаха. Тя се отправила молитва към Бог, изпълнена с искрено разкаяние и молела за Неговата прошка. Също така поискала от Всемогъщия да й помогне да намери друг начин да изкарва прехраната си.

Но не могла да намери друга работа и след като погладувала около седмица, отново се върнала към проституирането. Но всеки път, когато отдавала тялото си на непознат, тя се молела на Бог за прошка.

Подразнен, че неговият съвет нямал никакъв ефект, монахът си казал:

– От сега нататък ще броя хората, които влизат в тази къща, докато тази грешница умре.

И от този ден нататък той нищо друго не правел, освен да следи кой влиза и излиза от къщата на проститутката, като за всеки влязъл мъж слагал по един камък на купчина близо до себе си.

След известно време, пак отишъл да говори с проститутката и й казал:

– Виждаш ли тази купчина камъни? Всеки камък представлява смъртен грях, който ти си извършила, въпреки моите предупреждения. Казвам ти го пак: не съгрешавай отново!

Като видяла колко много грехове е натрупала, жената потреперала. Прибрала се вкъщи и обляна в сълзи на разкаяние се помолила на Бог:

– О, Господи, кога ще се смилиш над моя окаян живот?

Молитвата й била чута. Още същия ден ангелът на смъртта дошъл при нея и я отвел. По Божие нареждане, пресякъл улицата и отвел със себе си и монаха.

Душата на проститутката заминала направо за рая, а дяволите замъкнали монаха към ада. Те се разминали по пътя и когато монахът разбрал какво става, се развикал:

– Господи, това ли е твоята справедливост? Аз прекарах целия си живот в бедност и отдаденост, а сега ме водят към ада, докато тази проститутка, която цял живот е била затънала в грехове, се издига в рая!

Като чул това, един от ангелите отговорил:

– Божията преценка е винаги справедлива. Ти си мислеше, че Божията любов е в осъждането на поведението на своя съсед. Но докато ти изпълваше сърцето си с нечистотията на чуждия грях, тази жена се молеше пламенно ден и нощ. Нейната душа е толкова олекнала след всички изплакани сълзи, така че лесно можем да я издигнем в рая. А твоята душа е толкова натежала от камъните, че не въобще не можем да я повдигнем.

(Източник: блогът на Паулу Коелю)

Днес дъщеря ми има рожден ден. Стана на 16 години.

Това е единственото, което можах да й кажа.

Но пък всъщност само това има значение.

Обичам те, Ели! Прости ми за всички моменти, когато съм бил груб. Ти моето най-голямо богатство! Този клип е поздрав само за теб!

Всеки от нас е изпадал в ситуация на колебание между поемане на риск и залагане на сигурността. Рискът предлага големи възможности за печалба, но и големи загуби. Рискът означава голяма несигурност. От друга страна, ако заложим на сигурното, то ни гарантира минимални доходи и само толкова. Ограничението е и отдолу, и отгоре.

Въпросът е: кога да предприемем риск и кога това е чисто самоубийство? Е, аз мисля, че рискуването е не просто игра на късмет. Всеки, който е изпадал в рискова ситуация знае, че силния приток на адреналин в този момент действа толкова освежаващо и възбуждащо, и дава такова незаменимо емоционално преживяване, което по никакъв начин не бихте могли да получите от спокойния, сигурен и лишен от стрес живот.

Освен това, дори и да загуби в резултат от риска, човек научава ценни уроци, които оставят най-дълбоки следи в съзнанието му и които оказват най-силно влияние върху бъдещото му поведение.

Ето една история, разказана от Паулу Коелю, в която героите са поствени в рискова ситуация насила, и която също дава интересна храна за размисъл.

Малката ферма и кравата

Един философ бродел из гората, обсъждайки с един свой ученик важността на неочакваните събития. Според философа, всичко около нас ни дава възможност да научим себе си или околните на нещо ново.

В този момент те преминали през портата на малка ферма, която въпреки че била на добро място, изглеждала, че се руши.

– Погледни това място – казал ученикът. – Ти си напълно прав. Аз, например, научих от тук как хората могат да живеят на райско място и да не го осъзнават, а да продължават да живеят мизерно.
– Аз казах „да научим себе си или околните“ – отвърнал философът. – Не е достатъчно просто да отбележиш какво става наоколо, трябва също да разбереш причините за това, защото ние можем да разберем света около нас само ако разбираме причините.

Те почукали на вратата и били посрещнтати от домакините – семейство и техните три деца, всички облечени в парцаливи, мръсни дрехи.

– Вие живеете в насред гората без никакви магазини наоколо – казал философът на бащата на семейството. – Как се оправяте тук?

Мъжът много спокойно отговорил:

– Приятелю, ние имаме крава, която ни дава по няколко литра мляко на ден. Част от него разменяме в съседния град за друга храна, а с останалото си правим сирене, кисело мляко и масло. Ето как оцеляваме.

Философът му благодарил за тази информация, поогледал мястото за кратко и след това си тръгнал. Както си вървяли, той казал на ученика си:

– Вземи кравата, доведи я до пропастта и я бутни вътре.
– Но кравата е единствения източник на храна за това семейство! – възкликнал ученикът.

Философът не казал нищо. Младежът изпълнил заръката на своя учител и кравата полетяла към смъртта си.

Тази сцена останала завинаги запечатана в паметта му. Много години по-късно, когато самият той станал успешен бизнесмен, ученикът на философа решил да се върне до онова място, да признае всичко на семейството, да им иска прошка и да се опита да им помогне финансово.

Представете си изненадата му, когато открил мястото преобразено в красива ферма, с цъфнали дръвчета, кола в гаража и деца, играещи на двора. Сграбчило го отчаяние, че онова скромно семейство е било принудено да продаде фермата си, за да оцелее. Той се забързал и бил посрещнат от приветлив слуга.

– Какво се е случило със семейството, което живееше тук преди десет години? – попитал той.
– Те все още притежават това място – бил отговорът.

Удивлен, той се затичал към къщата и собственикът го разпознал. Попитал го как е философа, но младият мъж бил нетърпелив да узнае как този човек е успял да подобри фермата и да повиши жизнения си стандарт толкова драматично.

– Ами, ние имахме крава, но тя падна в пропастта и умря – казал човекът. Тогава, за д амога да изхранвам семейството си, започнах да садя билки и зеленчуци. На зеленчуците им трябваше време, за да израстат, така че аз започнах междувременно да сека дървета и да ги продавам за огрев. Тогава трябваше и да купувам нови фиданки, да засадя на мястото на отсечените дървета. Когато купувах фиданките, си помислих за дрехите на моите деца и ми дойде наум, че бих могъл да отглеждам свой собствен памук. Първата година беше много трудна, но когато дойде време за прибиране на реколтата, вече продавах зеленчуци, памук и ароматни подправки. Не бях озъзнавал преди какъв потенциал има в тази ферма. Направо си беше късмет, че кравата ни умря!