The Man On The Silver Mountain

Не мога да се въздържа и да не цитирам култовата серия от притчи, наречена Корпоративни уроци, която днес отново видях възродена в идиотския блог на mindbolt.

Тази ми е най-любимата:

Корпоративен урок 10:

Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика… Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.

Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.

Всички притчи можете да прочетете тук.

След като гледах филма Rosewood oнзи ден и писах за него, се поровичках из imdb за повече информация и попаднах на една много интересна мисъл, приписвана на Винг Реймс (Ving Rhames), който играе главната роля в този филм. На български тя звучи така:

Бъди внимателен! Краката, които настъпваш днес, може да са свързани с гъза, който ще целуваш утре.

А в оригинал така:

Be careful: The toes you step on today may be connected to the ass you’ll be kissing tomorrow.

Струва си да се замислиш над това.

Източник: тук.

От известно време умувам над няколко неща, свързани с моите блогове и идеите ми за бъдещото им развитие. Коментирах с колеги и приятели и въпреки това, все още нямам ясен отговор, който да ме насочи към правилния път. Затова реших да се обърна към „клуба на знаещите“ и отправям въпросите към всички вас.

Повече се интересувам от професионални и комерсиални блогове, които да имат някаква тематична насоченост. Този блог, в който пиша в момента, е по-личен и може би няма да претърпи сериозни промени. Ето ги и въпросите:

1. Безплатен хостинг в сайтове като Blogger.com и WordPress.com или собствен хостинг?

Повечето статии по мрежата твърдят, че е по-добре сам да си хостваш блога. Аз, обаче, имам няколко аргумента в подкрепа на безплатните хостинги и все още не съм видял солидни аргументи срещу тях:

За безплатния хостинг

• Инсталацията е готова, само трябва малко настройване и си готов. Много по-лесно е, отколкото ако имаш собствен хостинг.
• Безплатно е!
• В Blogger.com, като собственост на Google, всичко, което напишеш (или само си помислиш), вече е индексирано от тяхната търсачка. Дали ако имам блог на собствен хостинг ще бъде също толкова активно индексиран от Google? И ако да – как става това?
• WordPress.com имат публичен dashboard, където се виждат всички блогове и публикации на български език или по дадени ключови думи. Всички хора, които ползват WordPress.com са мои потенциални читатели, защото виждат информация за новите ми публкации. В този блог например, една много голяма част от трафика идва оттам. Ако се преместя на собствен хостинг, ще загубя тази привилегия.

Против безплатния хостинг

• Много са им бедни темплейтите. Така е, но пък могат да се разнообразяват, ако се постави картинка или се променят цветовите схеми.
• WordPress.com не позволява реклами, което е много сериозна пречка пред един комерсиален блог.
• Човек няма контрол на постовете си – не може да си ги архивира и мести на друг сайт. Или поне не е лесно, особено в Blogger.com.

2. Един блог с по-богата тематична насоченост и ориентиран към по-широка аудитория или няколко, по-тясно специализирани блога, с връзки помежду им?

На този въпрос също няма еднозначни отговори. Повечето специалисти казват, че трябва да си тясно специализиран, да имаш „своя ниша“, която да ти води само верни читатели, макар и малко на брой, но практиката показва, че големите блогъри имат само един сайт и пишат в него за всичко, което ги вълнува, макар и в рамките на някаква тематика.

За много блогове

• Наистина ако е тясно специализиран един блог и насочен към конкретна аудитория, читателите ще бъдат по-активни и по-верни.
• Многото блогове могат така да се оплетат в линкове, че всеки да получи по-големи оценки от Google, Alexa или Technorati (това, обаче, е само предположение)
• Ако имаш бизнес и искаш блога ти да бъде в подкрепа на бизнеса, то е добре той да бъде тясно специализира в същата област, в която е и бизнеса.

Против многото блогове

• Много блогове означава малко съдържание във всеки един от тях. За да напълниш всеки един с достатъчно съдържание, ще ти се отели вола от работа. Ако публикуваш всичко в един блог, ще го напълниш със съдържание много по-бързо, а колкото повече материал има в него, толкова по-популярен може да стане.
• Един блог се поддържа много по-лесно.
• Ако си плащаш за хостинга и за домейна, много блогове означава и повече пари. А също така и за всеки един трябва да измислиш име на домейна, което в наши дни става все по-трудно.

Това е засега. Ще се радвам, ако някой може да ми даде някакви съвети в една или друга посока.

Благодаря!

Снощи, цъкайки безцелно из каналите на телевизора, попаднах на филма Rosewood (1997) и за пореден път изживях тази покъртителна драма с цената на това да си разваля спокойния сън. Филмът е базиран на истинска история и разказва за това как от една дребна наглед случка се получава истинска касапница. За това как човешката злоба и жажда за кръв могат да затъмнят разума и човещината. За това как едни хора заслепени от омраза и простотия се настървяват да избиват своите съседи и колеги, слуги и съграждани само заради това, че кожата им е черна.

Въпреки, че не изпада в натурализъм, филмът ме разстройва дълбоко всеки път, когато го гледам. Не съм нито почитател на негрите, нито расист, макар тяхната култура да ни залива отвсякъде. Но не мога да гледам безучастно удоволствието и настървението, с които примерните граждани на „страната на свободата и демокрацията“ избиват жени и деца, че даже водят и своите деца, за да ги „изцапат с кръв“ и да ги възпитат в своите „ценности“.

Какво значение има, че пострадалата жена е лъжкиня, мами мъжа си и му изневерява? Какво значение има, че човекът, който я преби беше бял и беше неин любовник? Никакво! Важното е да се отмъсти, но понеже не можем да наказваме нашите хора, ще си го изкараме на негрите. ‘Що пък даже да не ги избием всичките? Тъкмо ще стане купон!

Зловещо е!

Добре, че във филма има и друга сюжетна линия – положителните герои, които успяват да се преборят със собствените си предразсъдъци и страхове, и да спасят една шепа жени и деца от пушлите и бесилките на побеснялата линч тълпа. Jon Voight, Ving Rhames и Don Cheadle правят страхотни роли и успяват донякъде да ни внушат, че има надежда и че има хора, които все още не са изгубили човешкия си образ.

Бих искал да ви пожелая приятно гледане, но съм сигурен, че гледането няма да е особено приятно. Филмът ти разбърква вътрешностите и те кара да се замислиш къде е границата, която ни превръща в чудовища и какво може да ни накара да я прекрачим.

Какво правим, когато се сблъскаме с трудности, с които не можем да се справим сами? Търсим помощ? Да, това изглежда нормално и естествено, но въпреки това, много често се случва да не го правим. Каква е причината за това – гордост, срамежливост, неопитност или чиста глупост? Ето един опит за отговор на този въпрос – в моя блог Спри и помисли! Списъкът съвсем не е пълен и не съм го измислил аз, но е едно добро начало, за да се замислим над този проблем.

В нашето блог пространство се появи поредния лексикон, или както му викат американците – meme, в който се говори за 200-те неща, които всеки човек трябва да направи все някога през живота си. Аз го видях от лейди Вера, а оригинално на български го е постнала Донка. Такива игри са ми много любими (явно детството ми не ми е стигнало да разкажа всичко за себе си 🙂 ) и затова и аз реших да публикувам списъка с тези 200 неща, отбелязвайки какво съм постигнал самият аз до момента – само 65 засега 🙂 .

1. Да почерпиш цялото заведение
2. Да плуваш с делфини в открито море
3. Да изкачиш връх
4. Да караш Ферари пробно
5. Да си посетил голямата пирамида в Гиза отвътре
6. Да си държал тарантула в ръката си
7. Да си бил с някой на свещи в банята
8. Да кажеш „Обичам те“ и наистина да го мислиш (Винаги го мисля, когато го казвам)
9. Да прегърнеш дърво
10. Да направиш стриптиз (до край)

11. Бънджискок
12. Да посетиш Париж (Любимият ми град! Въздухът му ме изпълва с безкрайно чувство на любов и свобода!)
13. Да изживееш буря в открито море
14. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева (Тази година бях за първи път на концерт в Каварна и след това купонът продължи до сутринта, когато посрещнахме July Morning на брега на морето. Незабравимо изживяване!)
15. Да видиш северното сияние
16. Да посетиш спортно събитие на огромен стадион (Преди доста време гледах европейското първенство по баскетбол в Атина. Не е стадион, но мисля, че това беше най-голямата спортна зала в Европа – беше специално построена за подобни събития.)
17. Да се качиш на кулата в Пиза (На Айфеловата кула съм се качвал. Надявам се и до Пиза да стигна 🙂 )
18. Да посадиш собствени зеленчуци и да ги хапнеш
19. Да докоснеш айсберг
20. Да спиш под открито небе

21. Да смениш бебешки пелени (Много пъти! Имам две дъщери)
22. Да се возиш на балон (Отново във Франция. На най-красивото място на земята – замъка Шантийи)
23. Да наблюдаваш метеоритен дъжд (Само няколко падащи звезди. Не знам дали се брои за метеоритен дъжд, но беше красиво.)
24. Да се напиеш с шампанско (На сватбата на най-добрия ми приятел. Да, пак там – във Франция 🙂 )
25. Да дариш с добра цел повече, отколкото можеш да си позволиш (Щом си го дарил, значи можеш да си го позволиш финансово. Въпросът е: можеш ли да го откъснеш от сърцето си?)
26. Да наблюдаваш нощното небе през телескоп
27. Да избухнеш в смях в неподходящ момент (Много пъти и никога не съм се срамувал, пък бил и момента неподходящ)
28. Да участваш в побой (Много пъти, но тогава бях малък)
29. Да спечелиш при конни надбягвания (Печелил съм на бинго. От първия път! 🙂 )
30. Да се отървеш от работа без наистина да си болен

31. Да поканиш непознат(а) на среща
32. Да участваш в битка със снежни топки
33. Да си снимаш задника на ксерокса в работата
34. Да се изкрещиш силно колкото можеш (Само когато съм бил безумно ядосан)
35. Да държиш агънце в прегръдките си
36. Да изживееш някоя своя тайна фантазия
37. Да плуваш гол в полунощ
38. Да плуваш в ледено студена вода
39. Да проведеш истински разговор с просяк
40. Да наблюдаваш слънчево затъмнение (Даже бях „въоръжен“ с телескоп!)

41. Да се возиш на високоскоростно влакче (Не беше много високоскоростно, но имаше такова в София Ленд! Направо щеше да ми спре сърцето!)
42. Да биеш дузпа (И съм спасявал даже 🙂 )
43. Да се справиш със задачите от три седмици в три дни
44. Да танцуваш като откачалка, без значение кой те гледа (Често го правя вкъщи 🙂 )
45. Да говориш цял ден с чужд акцент (Варненския брои ли се? 🙂 )
46. Да посетиш родното място на някои от дедите си
47. Да си наистина щастлив в собствения си живот, било то и само за момент (С всеки изминал ден се чувствам все по-щастлив. Имам прекрасно семейство и то е моят извор на радост, щастие и любов!)
48. Да имаш два харддиска в компютъра си
49. Да посетиш всички 23 кантона/провинции за други държави
50. Да си харесваш работата във всяко отношение (Уча се)

51. Да се погрижиш за някой, който е пиян
52. Да притежаваш достатъчно пари според собствената си преценка (Кой има достатъчно?)
53. Да имаш откачени приятели
54. Да танцуваш в чужбина с непознат (със сестрата на булката)
55. Да наблюдаваш китове, които са на свобода
56. Да откраднеш табела от улицата
57. Да пропътуваш далечна държава на стоп и с раница на гърба
58. Да участваш в демонстрация
59. Да опиташ freeclimbing
60. Да излъжеш държавен служител в чужбина, само за да не се набиваш на очи

61. Да се разхождаш в полунощ на плажа
62. Да скачаш с парашут
63. Да посетиш Ирландия (Голяма мечта ми е)
64. Да страдаш от любовна мъка по-дълго, отколкото е била самата връзка (То връзка нямаше, само любовна мъка)
65. Да ядеш в ресторант на маса с непознати
66. Да посетиш Япония (Посетил съм Китай. Брои се)
67. Да вдигнеш гирички, тежащи колкото теб самия
68. Да издоиш крава (Доил съм кози. Мисля, че се брои 🙂 )
69. Да направиш азбучна листа на всичките си CD-та, касети (Няколко пъти съм правил такива опити, но колекцията ми непрекъснато се разраства и все им губя края.)
70. Да се представиш като известна личност (Като бях малък се представях за син на италианския национален вратар Дино Дзоф 🙂 )

71. Да пееш на караоке (И на концерт съм пял 🙂 )
72. Да прекараш един цял ден в леглото, просто ей така (Много съм добър в това и много го обичам 🙂 )
73. Да позираш гол пред непознати
74. Да се гмуркаш с кислородна бутилка
75. Да правиш секс на фона на Bolero от Ravel (Интересна идея!)
76. Да се целуваш в дъжда
77. Да си играеш в калта
78. Да си играеш в дъжда
79. Да посетиш автокино
80. Да направиш нещо без да съжаляваш, а всъщност да трябва да се разкаеш

81. Да посетиш великата китайска стена
82. Да се покачиш на високо дърво
83. Да използваш вместо Microsoft Windows нещо по-добро (Ползвал съм, но не е по-добро 🙂 )
84. Да основеш собствена фирма
85. Да се влюбиш щастливо и споделено (Най-голямото ми постижение в живота! За съжаление, свърши 😦 )
86. Да посетиш известна историческа местност (Много са. Днес, например, посетих Самуиловата крепост, близо до мястото, където през 1014 г. се е провела фаталната за българия битка, в която византийския император Василий II разбива българската войска и ослепява над 14 000 войници.)
87. Да научиш някой борбен спорт
88. Да участваш в съдебен спор, активно или само като зрител
89. Да стоиш повече от 6 часа наведнъж пред някоя игра
90. Да се ожениш (27 години бях женен)

91. Да играеш във филм (Само в театър съм играл)
92. Да провалиш купон (Като ученик много мъчех моите съученици с любимата си музика, а те никак не се радваха на това.)
93. Да обичаш някого, въпреки че е забранено или неподходящо
94. Да целуваш някого докато му се завие свят
95. Да се разведеш (след 27 години щастлив брак, ми се наложи и да се разведа)
96. Да правиш секс в офиса
97. Да не ядеш 5 дни
98. Да опечеш сладки по собствена рецепта
99. Да излезеш костюмиран от глава до пети на карнавал
100. Да пътуваш с гондола през Венеция (Не ми се стори особено романтично)

101. Да се татуираш
102. Да откриеш, че само докосването на предмети те кара да настръхнеш (или тялото на жена)
103. Rafting
104. Да се покажеш по телевизията като „експерт“
105. Да получиш букет без причина
106. Да мастурбираш на обществено място
107. Да се напиеш така, че после да не си спомняш нищо (когато се роди първата ми дъщеря)
108. Да научиш десетопръстната система за писане
109. Да излезеш на сцена или да държиш реч пред голяма публика
110. Да посетиш Лас Вегас

111. Да запишеш собствена музика (Ще)
112. Да търсиш планински кристали в Алпите
113. Да имаш One-Night-Stand
114. Да посетиш Тайланд
115. Да видиш как живеят бежанци
116. Да си купиш къща
117. Да удариш колата си докато маневрираш
118. Да си погребал някой/двамата родители
119. Да си обръснеш интимното окосмяване
120. Да пътешестваш с кораб

121. Да говориш повече от един език гладко (малко е грапаво 🙂 )
122. При опит да защитиш някой друг, да те набият теб
123. Да прекараш нощ в пустинята
124. Да караш кънки на лед на замразено езеро/река
125. Да попълниш сам данъчната си декларация
126. Да отгледаш деца
127. Да си купиш след години любимата играчка и да си поиграеш с нея (Купих си бас-китара. Следват истински барабани 🙂 )
128. Да пропътуваш цяло турне с любимия си изпълнител
129. Да определиш собствената си звездна констелация
130. Да направиш велосипедна обиколка в чужбина

131. Да откриеш нещо интересно за собствените си предци
132. Да напишеш писмо до правителството
133. Да започнеш от нулата, някъде с любимия човек (Започнах сам. Много по-трудно е.)
134. Да дариш кръв (За съжаление, не мога да дарявам, но са ми вливали кръв и съм безкрайно благодарен и се прекланям пред хората, които даряват. Така спасявате животи!)
135. Да минеш пеша по Golden Gate Bridge в Сан Франциско (минавал съм по моста Széchenyi в Будапеща)
136. Да пееш силно в колата и да не спираш, въпреки че те гледат
137. Да направиш аборт, респ. партньорката ти
138. Да си направиш разкрасяваща операция (Тя беше наложителна, но казват, че съм станал и по-красив 🙂 )
139. Да оживееш след тежка катастрофа (оживях след удавяне)
140. Да напишеш статия за важен вестник

141. Да отслабнеш една трета от теглото си (отслабването все още е най-трудното нещо за мен)
142. Да гушнеш някой, за да го успокоиш
143. Да караш самолет (малък самолет с инструктор, но го управлявах аз за малко)
144. Да погалиш Stachelrochen
145. Да разбиеш сърцето на някой (не са ми споделяли)
146. Да помогнеш на животно да роди
147. Да си изгубиш работата (два пъти!)
148. Да спечелиш пари в предаване по телевизията
149. Да си счупиш кост
150. Да скочиш от 10 метра в басейна

151. Да отидеш на фотосафари в Африка
152. Да караш мотор (само 50 метра 🙂 )
153. Да караш с повече от 200 км в час с каквото и да било превозно средство
154. Да си направиш пърсинг където и да е, стига да е от раменете надолу

155. Да стреляш с оръжие (автомат Калашников)
156. Да ядеш набрани от теб гъби
157. Да яздиш кон
158. Да поставиш страницата си в интернет (към 10-ина сайта имам)
159. Да правиш секс във влак в движение
160. Да си бил на място в борсата за акции

161. Да построиш иглу/снежна къщурка и да преспиш в него
162. Да спиш през целия полет: старт, пътуване и кацане
163. Да спиш повече от 30 часа в рамките на два дни
164. Да напишеш стихотворение за любимия човек
165. Да пропътуваш всички 7 континента
166. Да пътуваш повече от 2 дни с кану
167. Да произведеш сам хартия
168. Да си изживял истинската романтика на лагерния огън
169. Да дариш сперма или яйцеклетка
170. Да си научил някой от класическите танци (малко валс)

171. Да видиш собствената си снимка във вестника
172. Да си имал поне две щастливи връзки в живота (ако не се брои моментът на раздялата, всичките ми са били щастливи)
173. Да убедиш някой в нещо, което за теб е изключително важно
174. Да изхвърлиш някого заради държанието му
175. Да тръгнеш отново на училище
176. Да летиш с парапланер
177. Да наблюдаваш течности от собственото си тяло под микроскоп (слюнка)
178. Да погалиш хлебарка
179. Да опържиш зелени домати и да ги изядеш
180. Да прочетеш Омировата Илиада

181. Да прочетеш книга на известен автор, която не си прочел когато е трябвало в училище („Война и мир“ на Лев Толстой)
182. Да откраднеш от ресторант лъжица, чиния или чаша
183. Да присъстваш на златотърсачески процес
184. Да се научиш на някакво изкуство с цел автодидактика (дърворезба)
185. Да убиеш собственоръчно животно, да го сготвиш и да го изядеш (прасе)
186. Да се извиниш на някого за несправедливост, направена преди години
187. Многочасова нощна разходка на лунна или изкуствена светлина
188. Да правиш секс с някого, който е наполовина или двойно по-възрастен
189. Да те изберат на обществена длъжност
190. Да създадеш собствен компютърен език

191. Да осъзнаеш, че живееш собствената си мечта
192. Да оставиш някого, когото обичаш, на чужди грижи (децата си, но само временно)
193. Да сглобиш сам компютър
194. Да продадеш собствено произведение на изкуството (подарявам ги)
195. Да имаш щанд на някой уличен фест
196. Да си боядисаш косата-/ей така, за спорта/
197. Да бъдеш DJ
198. Да разбереш, че някой те е зарязал в интернет
199. Да претърпиш анафилактичен шок и да оживееш
200. Да те арестуват

Бела Чолакова от Помисли върху това е започнала серия от постове, в която описва всяко едно от откровенията от книгата „Селестинското пророчество“ на Джеймс Редфийлд. Самата книга е много ценно четиво и би накарала всеки да се позамисли над себе си и живота, който водим, но за тези, които не обичат да се задълбочават много в духовната тематика, постовете на Бела съдържат точно тази есенция на мъдростта, без която животът ни би бил празен.

Барабар Петко с мъжете, включвам се и аз в денят на блоговете – днешният BlogDay – 31 август. Оказва се, че има традиция да се празнува този ден по следния начин:

1. Намирате 5 (пет) нови блога, които са ви направили впечатление, и ги публикувате в блога си. Естествено, може и да са по-малко от 5 или пък повече.
2. Уведомявате авторите им, че сте направили това и че те са част от BlogDay 2007.
3. Написвате кратко описание, защо ви харесват тези блогове.
4. Добавяте връзки към Technorati (http://technorati.com/tag/BlogDay2007) и към сайта на инициативата ( http://www.blogday.org)

Е, аз като един от новите блогъри трудно мога да намеря някой по-нов от мене, така че тези, които представям, сигурно са по-опитни в блогването, но пък са нови за мен, пишат неща, които намирам за интересни и затова ги препоръчвам и на вас:

1. Bruce Wayne от Бира, рап и кучки. Той всъщност има няколко блога, но този ме кефи най-много. Човекът определено има разностранни интереси, вълнува се от всичко в този живот и пише с доста емоция и сарказъм, особено когато се сблъсква с някоя простотия.
2. Калин Василев от Versus – блог за различно мислене. Човекът си го е казал – има различно от конвенционалното мислене и с това предизвиква нашето. Определено си заслужава да чо чете човек, особено ако не е ограничен от предразсъдъци.
3. Mindbolt от Идиотския блог. Човек със силно чувство за самоирония. Не се срамува да нарече блога си „идиотски“, макар че идиотско в него е само това, за което пише – простотията, която ни залива отвсякъде. Пиперлив език, черен хумор, кратки лични откровения – това е идиотския блог на Mindbolt.
4. Даниел Панев от Дневника на племето. Личен блог на един високо ерудиран човек, притежаващ рядката способност да размишлява надълбоко върху нещата от живота и да стига до изводи, валидни за всички. Четенето му е огромно удоволствие, а приключенията му в Африка ги следя като сапунен сериал 🙂
5. Асенов от неговия личен блог Assenoff. Този е наистина нов блог и мисля, че малко хора го знаят, така че най-пълно отговаря на условията на играта. за сметка на това, младежът е истински верен фен на праведната музика и пише за нея с огромна любов и страст. Няма начин да те пипне рокът, да ти влезе във вените и да не останеш пристрастен за цял живот. Long Live Rock ‘n’ Roll!
6. Понеже съм хитрец и имам два блога на български език, съм публикувал и в професионалния си блог Спри и помисли! един пост, посветен на днешния BlogDay, където цитирам други 5 блога. Хвърлете му едно око – те също заслужават вашето внимание.

Смятам, че такива традиции са добри. Те създават много нови връзки и разширяват блог-обществото, а аз вярвам, че то тепърва има да се доказва като един от най-сериозните и най-качествени източници на информация в мрежата.

Черно-бялото мислене, убеждението, че всички са се съюзили срещу теб, са признаци за това, че сме започнали да губим представа за себе си и за това как изглеждаме в очите на другите. Защитаваме упорито погрешните решения, които сме взели, заблудите, в които вярваме, противоречивите си мнения, гадните си навици и обидните думи, които сме изрекли, даже когато това очевидно причинява болка както на нас самите, така и на другите. Повечето от нас са склонни да обвинят другите за своите беди, забравяйки, че другите правят същото.

Неспособността ни да се видим през очите на другите е една от най-разрушителните слабости на човешкия вид, твърди Стийв Олсън в своя блог. Това е най-голямата пречка в разбирателството между хората.

В статията си Олсън дава примери за хора, които стремително разрушават своя живот, обвинявайки целия останал свят за това. Сигурен съм, че всеки от вас също може да се сети за подобни примери от своя живот с хора, с които е общувал, а може би и със самия себе си.

Не само отделните хора правя това на себе си, а понякога цели семейства, фирми, дори нации изпадат в дупката на черно-бялото мислене и създават вражди и войни, които понякога продължават с години и стигат до момент, в който никой не знае как да ги спре, защото никой не помни как са започнали.

Статията на Стийв Олсън можете да прочетете тук. Вярвам, че ще ви накара да се замислите.

Има една поговорка:

Дръж приятелите си близо, а враговете – още по-близо.

Та се замислих: що е това „враг“? И като продължих да мисля, стигнах до следното определение: Враг е човек, когото ти мразиш, защото ти е направил нещо лошо или той те мрази, заради нещо лошо, което ти си му направил. А най-вероятно и двамата се мразите.

Аз си мисля, че нямам врагове, защото никого не мразя, и мисля, че никой не ме мрази мен. Поне не знам за такива. На никого нищо лошо не съм направил и със сигурност поне знам, че не съм убил никого шофирайки в пияно състояние. Може да съм обидил някого или да съм го засегнал с думи, но не е било злонамерено, затова използвам тази страничка да се извиня и да помоля за прошка.

Значи нямам врагове. А защо другите имат? Как става така, че един човек ти е враг и се мразите?

Малко отклонение… Американците имат особено чувство за справедливост, което даже са го въплътили в законите си. Те му викат „принципа на първата кръв“, като кръвта в случая е съвсем образно употребена. Това ще рече, че който пръв е нападнал някого (обидил, наранил, ударил или му е пуснал кръв), той е виновния, а другия е в състояние на самозащита. При това положение, втория може да отвърне на удара с много по-силен и по-разрушителен удар, за което не носи никаква отговорност. Грубо казано, нещата могат да се изкривят дотам, че ако аз ти ударя едно кроше и ти цепна устната, ти можеш спокойно и безнаказано да ме застреляш, защото аз съм пролял „първата кръв“. Не случайно първият филм от поредицата за Рамбо носеше същото заглавие. Той разруши безнаказано половин град заради това, че някакви ченгета се бяха изгаврили с него.

Аз лично не приемам тази логика, защото наказанието е по-голямо от престъплението. Повече бих се съгласил с библейския принцип „око за око, зъб за зъб“, практикуван от Цар Соломон, който не проповядва отмъщение (както много хора в България си мислят), а точно справедливост на наказанието, т.е. то трябва да бъде равностойно на престъплението. Не може да обесиш човек за това, че ти е откраднал овцата.

Но това са отклонения в юридическа посока, което не е темата на сегашния ми пост. Това, което повече ме вълнува, е как се поражда чувството на омраза и как един човек се превръща във враг. Това, което ми хрумва, като обяснение, е, че емоцията ни завладява веднага след първоначалния удар, замъглява съзнанието ни и ни кара да нанесем още един, и така до безкрай. В един момент се усещаме уморени, пребити, запъхтяни и озлобени, обсебени единствено от мисълта да го размажем онзи другия.

Ако нещата можеха да спрат още с „първата кръв“, човек може и да намери сили да разбере какво е предизвикало първия удар, да обясни, да се извини. Но първия удар почти винаги предизвиква ответен такъв, после още един от нас, после от другия, и понякога за секунди, неусетно се оказваме сред канонада, за която никой няма спомен как точно и защо е започнала. Най-страшното е, че вече не можем да спрем.

Сещам се за някои истински военни примери: някой знае ли за какво се бият косовските албанци и косовските сърби? Не може ли това, дето го делят, да го разделят мирно и кротко? Сигурно е можело в началото, но сега ги делят планини от трупове и всяка страна реве за отмъщение. Как да седнат и да си говорят? А какво стана в Ирак? Нали отидохме да ги учим на демокрация и целта беше само да свалим и обесим омразния диктатор? Сега в страната бушува ужасна гражданска война и никой не може да каже как започна, а още по-малко как да я спрем.

Нямам отговор на въпроса как се създават врагове и как можем да потушим нечия омраза. Мъдрите хора казват, че трябва да подходим смирено и да искаме прошка за грешките си. Но дали това е винаги възможно, ако другият е насочил оръжие срещу тебе и е обсебен от мисълта да те унищожи?

Едва ли някой може да намери лесен отговор, но според мен, важното е да си зададем въпросите и да се замислим, и може би ще намерим отговор поне за себе си, поне за една конкретна ситуация, а това също не е малко.

В заключение, още една притча от блога на Паулу Коелю, който най-безогледно ползвам като източник на мъдрост и вдъхновение.

Косът намира решение

Един стар кос намерил парче хляб. Грабнал го в човката си и отлетял с него. Като видели това, по-младите птици го подгонили да го нападнат.

Изправен пред неизбежна битка, косът пуснал хляба в устата на една змия, като си мислел:

„Когато си стар, виждаш нещата по-различно. Загубих храната си, вярно е, но винаги мога да намеря друго парче хляб утре. Ако бях задържал това, трябваше да започна война в небето; дори и да бях победил, другите щяха да ми завиждат и да се съюзят срещу мен; омразата щеше да изпълни сърцата на птиците и това можеше да продължи с години. Мъдростта на възрастта е в това да знаеш кога да се откажеш от победата в една битка, за да постигнеш дълготрайно завоевание.„

Вие имате ли врагове? Лесно ли си ги създавате? А замисляли ли сте се защо?