The Man On The Silver Mountain

Доста често ми се е случвало да си задавам този въпроса напоследък. Хора ги пребиват в тъмното за стотинки, други ги отвличат – въобще насилието властва по улиците на България, а аз като един кротък и миролюбив човек винаги съм си мислел, че бих бил напълно беззащитен в такава ситуация.

До скоро.

Миналата седмица, благодарение на Божидар, имах възможността да участвам в кратък курс по Крав Мага – израелска система за самозащита – и това напълно промени разбиранията ми за опасността и за моите възможности за реакция. Обичам да гледам екшън филми и много се кефя когато героите „чупят стойки“ и пребиват лошите. В реалния живот, обаче, нещата стоят по малко по-друг начин.

Има още →

Винаги съм се опитвал да се сдържам да пиша негативни неща срещу някого в блога си, но има случаи, когато простотията и грозотията са толкова брутални, че не мога да удържа възмущението си. Още повече, че историята, за която ще ви разкажа днес, е свързана с веригата Метро, която от самото си създаване в България е символ за най-отвратителното отношение към клиента и пребъркването ти като на американско летище, след като си оставил няколкостотин лева на касата, за тях е върха на вежливостта.

Вчера, след дълго пазаруване на различни домашни потреби, решихме да купим и нещо за ядене. Изкуших се от един ябълков пай, който отдавна ми се ядеше, а не бях виждал скоро по околните магазини. Важно е да се отбележи, че се продава в две кутии, разположени една върху друга, както виждате горе на снимката. Едната е празна (горната), защото го изядохме и признавам, че не беше лош.

Проблемът се оказа в долната кутия. След като изядохме горния пай и решихме да продължим с долния, с изненада забелязахме, че той е здраво мухлясал.

Има още →

Божидар Костов разказва историята на Йозефина – продавачка, която от добро сърце давала стоки на вересия на своите съселяни, които не са могли да ги върнат (или може би не са искали) и в крайна сметка натрупва дългове за над 8500 лева. Днес срещу нея е заведен съдебен иск за тези пари и понеже няма възможност да ги събере, се оказва, че е напълно разорена.

Можете да видите запис от разговора с Йозефина в сутрешния блок на bTV, където под заглавието „Няма ненаказано добро„, разказва своята история в подробности.

Гледайки целия материал, в мен възниква един въпрос, на който не мога да намеря точен отговор. Къде е разликата между добротата и глупостта? Дали доверието и добротата са правилния подход или на някои хора просто трябва да откажеш, за да защитиш собствения си интерес?

Миналата седмица в блог дайджеста цитирах един пост на Тихомир Димитров за постигането на щастие чрез даване. Категорично вярвам, че човек трябва да бъде щедър и добър към ближните и че давайки на другите с радост, можеш постигнеш удовлетворение от живота. Но в същото време мисля, че не трябва да позволяваш да те правят на глупак.

Не знам дали (и как) можем да различим тези, които ще оценят добрината ни от онези, които ще злоупотребят с нея, и дали трябва изобщо да разделяме хората, на които да дарим своята добрина, но ми се струва, че да поемеш финансовите проблеми на цялото село на гърба си, както е направила тази жена, не е най-умното нещо.

Вие какво мислите?

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Елизабет Костова е много интересен човек – не само, защото е американка, омъжена за българин, а защото пише хубаво (първият й роман – „Историкът“ – страшно много ми хареса, а и стана явление в световен мащаб) и защото подкрепя и популяризира българските писатели в англоговорящия свят чрез своята фондация.

Миналия петък, на 21.05.2010, в Музикален дом „Борис Христов“ се състоя официалното представяне на новия й роман „Крадци на лебеди“ у нас. Честно казано, след истерията по Бегбеде, бях изненадан колко малко хора дойдоха тук. Сигурен съм, че причината не е била снобска (кифлите обичат Бегбеде, но Костова не може да ги трогне), а просто информацията за събитието не е била достатъчно широко разпространена. Аз самият научих от писмо, изпратено до членовете на група във Фейсбук, но самото събитие не беше регистрирано там. Смятам, че това беше голям пропуск от страна на организаторите, защото съм убеден, че Елизабет Костова има много (по)читатели у нас, които просто не разбраха за възможността да се видят с нея.

Има още →

Група Любэ съществува повече от 20 години и аз още си спомням времето, когато за първи път излязоха на сцената. Във времената на перестройка и търсене на пътя към демокрацията, група млади хора решиха да търсят пътя към ценностите. Търсеха нещо устойчиво, на което да се опрат и което да ги свързва здраво с почитателите. Откриха патриотизма, честността и смелостта, заложиха на традиционната руска любов към песента и силните стихове, и… спечелиха.

Днес, 20 години по-късно Любэ са име с голям авторитет, обичани от публиката не само в Русия, а и у нас. И то не заради руския патриотизъм, а заради красотата на песента.

Аз, като човек израснал във времена, в които руската песен се лееше безспир по радиото и телевизията, се научих да я обичам и да ценя широтата на руската душа и богатството на песенното многогласие. И напук на тъпия стремеж на родните псевдодемократи да унищожат достъпа на руската култура у нас (защото всичко руско според тях е комунистическо), аз съм щастлив, че все още имам възможност да се срещнем на живо с руски изпълнители и че почитателите на хубавата музика не са шепа „червени бабички“, а са интелигентни хора от всякаква възраст, които без проблем изпълват Зала 1 на НДК.

Любэ – „Солдат“

Признавам, че преди да посетя концерта бях чувал само няколко песни на групата и отидох съвсем непредубеден. Бях приятно изненадан не само от прекрасните песни и перфектното изпълнение, но и от невероятно доброто озвучаване и добре премерените пироефекти.

Има още →