The Man On The Silver Mountain

Употребявани вещи

За да се адаптира към новите времена, Сатаната решил да се отърве от старите си запаси от изкушения. Публикувал обява във вестника и поканил всички клиенти в работилницата си.

Там имало фантастични неща: камъни за целомъдрените, да се препъват върху тях, огледала за повишаване на собствената значимост и очила за намаляване на важността на другите.

Някои неща, висящи на стената, привлекли особено внимание: кинжал със закривено острие, за забиване в гърба на приятел и диктофон, който можел да записва само слухове и лъжи.

– Не се притеснявайте за цената! – извикал старият Дявол на потенциалните си клиенти. – Вземете, каквото си харесате днес, а ще ми го платите, когато можете!

Един от посетителите забелязал два инструмента, които лежали в един ъгъл. Те изглеждали много захабени и не привличали вниманието на другите посетители, но пък били много скъпи. Любопитен, той поискал да разбере каква е причината за това очевидно разминаване.

– Да, те са много захабени, защото тях съм използвал най-много – отговорил Сатаната, смеейки се. – А ако привличаха по-голямо внимание, хората щяха да знаят как да се предпазят от тях.

Но, така или иначе, и двете неща си заслужават високата цена, която искам за тях: едното е Съмнението, а другото е Комплексът за малоценност. Всички други изкушения понякога се провалят, но тези двете работят винаги безотказно.

Източник

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Бавното мислене е признак за много акъл – така е озаглавена статията, в която се разказва, че гениалните хора мислели бавно и се обяснява защо със съответните нАучни изследвания.

Аз винаги съм мислел бавно и ценните идеи са идвали в главата ми след много напъни. Това е карало много гора около мен – родители, учители, старшината в казармата и всичките ми началници – да си мислят, че съм бавноразвиващ се. А ето, че причината била съвсем друга – аз съм гениален! 🙂

Откритието на д-р Юнг позволява да се обяснят още два необяснени досега факта, присъщи за големи таланти: запазването на детското любопитство до дълбока старост и балансирането на границата на лудостта.

Е, това си има и негативната страна – оказва се, че гениалността е трудно различима от лудостта, но при мен за щастие не са се проявявали (все още) явни признаци на шизофрения (освен, когато говоря с гласовете в главата си, но това май всеки го прави).

Гениалният мозък до последния си ден запазва детската си чистота, не губи детската си непосредственост. Второ, тази „гениална“ аномалия на бялото вещество често се среща при хората с психични разстройства, най-вече при шизофрениците. Така е открито още едно доказателство за това, че гениалността е своеобразна болест.

Когато създадох Клуб „Спри и помисли!“ имах идеята да спрем въртележката на живота и да помислим дали това, което правим, си струва времето и усилията, но вече започвам да се чудя дали това име не е израз на моята неспособност да мисля бързо. Или пък на моята гениалност! 🙂

Да, може и да съм с психични отклонения, но пък се радвам, че има нещо, по което си приличаме с Айнщайн и с Чаплин. Друго си е да си бавномислещ! 🙂

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Първата част на тази история написах преди две седмици, а днес се оказа точното време за публикуването на втората. Случайно разбрах, че днес е денят на българските зоопаркове и бих искал с този пост да поздравя всички хора, които се грижат за животните там.

Преди време бях попаднал на статията на Венци „Зоологическа градина или зоологически затвор„, в която той критикува съществуването на зоопарковете като място за измъчване на животните, лишени от естествената си среда. Съгласен съм с него, че сегашното състояние на Софийския зоопарк е много зле, но си мисля, че и за децата, и за възрастните едно такова място е винаги източник на незабравими преживявания, на полезни знания за поведението на животните и отмора. Вярвам, че има начин да бъдат построени зоопаркове, в които животните да са много по-близо да естествената си среда и като в същото време и хората да са добре защитени. Това става с мисъл, с желание и, естествено, с пари.

Когато отидем семейно на кино, даваме стотина лева, защото покрай билетите за филма, отиват пари и за пуканки, и за пици, бири и сладоледи след това. Несериозно е едно семейно посещение в зоопарка да струва 8 лева! Билет за възрастен – два лева! И десет да поискат – пак ще ги дадем. Смятам, че спокойно могат да се събират повече пари от билети, с което значително ще се повиши бюджета на зоопарка.

Инициативата за осиновяване на животни също е много добра, но биха могли да наложат по-сериозни ангажименти към осиновителите. Забелязахме, че много от осиновените животни нямаха табелки с името на вида и произхода, но за сметка на това имаха големи рекламните надписи на осиновителите.

Но да се върнем на нашия свеж ден. 🙂

Има още →

Изминалата седмица беше обсебена от празника Гергьовден и от четирите почивни дни, което доведе в събота и неделя до почти пълното замиране на интернета, което ме постави в голямо затруднение да избера интересни блог публикации измежду тоновете готварски рецепти и снимки на тежки трапези. Добре, че през работната седмица имаше интересни попадения, които приковаха вниманието ми и дадоха материал за този дайджест.

Събота, 08.05.2010

Попаднах на един интересен пост, в който авторът (непознат за мен) се опитва да опровергае твърдението, че подсъзнанието може всичко с един бунтарски и саркастичен подход, наричайки книги от рода на „Пилешка супа за душата“ пародийно “Бульон за съзнанието“, „Саламура за кармата“, „Борш за съзнанието“ и „Мусака за ума“, но аргументите му някак си не успяват да ме убедят в неговия негативизъм. Сякаш той (или тя) спори сам със себе си и не може да се надвие.

Не знам дали Jason Seiler е Царят на карикатурите, но серията от карикатури на популярни политически и обществени личности, която Грандоман ни представя, е наистина много добра.

Неделя, 09.05.2010

Иво Мирчев разсъждава мрачно над особеностите на българските SMS игри и обяснява защо никой не трябва да се обижда, след онази приказка, че „трябва да си сменим чипа“…, a Вили Фарах ни посреща с „Добре дошли в ерата на силикона!“ и иронизира модерния днес култ към изкуственото, който може и наистина да промени масовото обществено мнение за красивото и здравословното. (Благодарности на Марио за линка!)

Пламен Петров пък, в традиционния си шътокуа стил, ни споделя колко е лесно да се поддадеш на изкушенията на Тъмната страна и да станеш лош и колко е хубаво да си добър, защото така си избрал сам. Аз също съм решил да бъда добър, въпреки че е трудно, но съм убеден, че е възможно и че е въпрос на лично решение, а не на генетика.

Има още →

Моят приятел Longanlon казва, че човек трябва да страни от стадото, имайки предвид да не участва в масови блогърски игри, защото така изгубва уникалната си идентичност, но аз пък много обичам да участвам в такива инициативи. Първо, липсват ми лексиконите от детството (явно не съм попълвал достатъчно много от тях) и второ, така се създава някаква блогърска мрежа, което само по себе си не е лошо.

Инициатор на поредния мийм е Пламен Петров, който ме предизвиква да споделя 10 свои малки и мръсни тайни. Е, мръсни тайни и да имам – няма да ги кажа, а някои от тайните си вече съм споделил в поста Осем неща, които не знаете за мен, така че задачата ми става много трудна. Да не говорим, че ако разкрия всичките си тайни ще изглеждам съвсем разголен пред вас. Трябва и нещо да запазя за себе си. 🙂

Все пак, ще се опитам, пък да видим дали ще стигнем до десет.

1. Страх ме е от високото. Като по-малък не го осъзнавах този страх, защото живеехме все на първия етаж. В София от 15 години живея на 12-ия етаж и не смея да погледна надолу през терасата. Веднъж се опитах да се преборя със страха си и се качих да летя на малък самолет. Изживяването беше невероятно, но сърцето ми все още трепва като погледна надолу отвисоко.

2. Като малък пишех стихове. За пионерите. Много бяха глупави, но съм печелил някакви награди. Като тийнейджър исках да напиша нещо за любовта. Не можах. 😦 Но пък откакто съм блогър, успях да напиша един разказ – „Червеният пръстен„. Ако се понапъна още малко, може да напиша и още нещо. Кой знае?

3. Заедно с Андро Стубел в Ямбол съм пял в една ученическа рок-група – „Експеримент“. Имах фенки още от малък 🙂 В София пях съвсем за кратко в една друга група, която имаше също добри авторски песни, но момчетата нещо не ме харесаха и се наложи да ги напусна. С Андро по-късно записахме (физически) албума на Екзитус „eXtended Play“ на моя компютър. Някой ден ще напиша специален пост за Екзитус. Велика група бяха!

4. Учил съм 4 семестъра актьорско майсторство и театрална режисура. Трябваха ми 5, за да се дипломирам, но ни принудиха да прекъснем по финансови причини. После вече се захванах с други неща и така не можах да се дипломирам. Важното е, че оттогава имам някакъв тренинг и не се притеснявам да излизам на сцена и да говоря пред публика. Все още не съм много добър презентатор, но актьорския и режисьорски опит, колкото и да са кратки, ми помагат.

5. Учил съм гръцки, унгарски, италиански и френски език. Нито един от тях не мога да говоря. 😦 Но все пак говоря свободно английски и руски. 🙂

Има още →

Тази седмица попаднах на две статии, изпълнени с ужасен негативизъм, които за пореден път ме хвърлиха в размисъл защо постоянно гледаме сламката в очите на съседа, а не можем да видим гредата в своите.

Едната от тях е посветена на отминалия наскоро семинар на Джон Кехоу у нас, на който присъстваха голям брой мои познати и всички се изказаха много ласкаво за него. Авторката на въпросната статия е сложила следното подзаглавие:

Джон Кехоу накара 1000 баламурници да се изръсят с по една минимална месечна заплата, за да бъдат подценени.

Хубаво, донякъде съм съгласен, че Кехоу продава всеизвестни истини и че говори на много елементарно (за някои хора) ниво. Но това не значи, че трябва да обиждаме хората, които го харесват и които вярват в неговите идеи! Да, има неща, които се учат в училище, но за съжаление, някои хора са играли футбол, когато те са били преподавани. И е много по-добре да ги научат отново сега, отколкото никога.

Признавам си, че от всички автори на мотивационна литература, точно Джон Кехоу никак не ми въздейства – затова и не отидох на неговия семинар, – но и през ум не ми е минавало да наричам почитателите му „наивници“ и „баламурници“. От текста разбирам, че авторката също е била на този семинар и понеже е усетила, че се е минала, се опитва да си го изкарва на другите.

Има още →

Не съм много добър в разказването на истории, затова и посещавам Лигата на разказвачите – да тренирам. Засега не бележа успех – не знам защо, ала само на това събитие ме тресе яка сценична треска, – но се надявам, че с повечко упражнения, един ден от мен ще излезе истински сладкодумец.

Темата на последната среща на Лигата беше „Аватар“ и след като поразрових малко в Уикипедия, разбрах, че аватари се наричат земните превъплъщения на индийските богове и Рама – моят „личен аватар“ – е един от тях. Стори ми се, че е добра идея да се поровя малко повече за биографията на човека, чието име използвам за свой псевдоним и да го споделя с публиката.

Вижте видеозаписа на моя разказ – може да ви се стори интересен 🙂 А ако се интересувате от Лигата на разказвачите – следете нейната страница във Фейсбук. Там излизат съобщенията за следващите сбирки.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.