The Man On The Silver Mountain

Идеята за седмичен блог дайджест получи добра подкрепа – много читатели ми се обадиха, че им харесва да представям така подбрана информация от интернет и това ме амбицира да продължа. Естествено, трябва да разчитате на моята преценка дали нещо си заслужава вниманието или не, но щом четете този блог, значи ми имате доверие, така че продължаваме!

Събота – 24.04.2010

31% от българите четат активно, а 25% никога не са отваряли книга, според изследване за читателските навици на българите, представено в блога Аз чета. Тенденцията към отдръпване на българина от книгата става все по-тревожна. Книгата все повече се превръща в луксозна стока за малцина ценители, а масовият вкус явно се насочва към по-лесносмилаемите форми. Тъжно.

Николай Слатински е написал интересна статия за „черните лебеди“ – случайните събития, които никой не може да предвиди по пътя на логиката, но които имат огромно влияние върху нашия живот, понякога обръщайки го напълно наопаки. Идеята за това идва от книгата на Насим Никълъс Талеб „Черният лебед„, която и мен много ме впечатли и дори изнесох презентация за този тип случайни събития в Клуб „Спри и помисли!“.

Като продължение на темата за лебедите, Христо Блажев представя в своя блог „Книголандия“ новата книга на Елизабет Костова „Крадци на лебеди„. Тя е американка, женена за българин и авторка на книгата „Историкът“ – една оригинална трактовка на историята на граф Дракула. Освен това, Елизабет Костова е шеф на фондация за популяризиране на българската литература на запад. А Христо пък твърди, че новата й книга е също много хубава.

Борис Луканов представя книгата „Me, The Media„, чиито автори твърдят, че се намираме в разгара на третата медийна революция, в която всеки се превръща в медия и създава своя лична марка и своя идентичност. Книгата се издава под Creative Commons лиценз и може да бъде четена и сваляна напълно законно по интернет.

Неделя – 25.04.2010

В неделя винаги активността е слаба и не можах да си харесам почти нищо от нашата блогосфера, освен албума със снимки от концерта на Haggard в Пловдив, публикуван в Metal Katehizis.

За сметка на това ви предлагам един пост от моя любим гуру Сет Годин, който се казва „Изпразнете библиотеката си“ и е на английски. В него той благодари на всичките си читатели за това, че са купили негова книга и ни съветва да ги подарим или да ги заемем на някой друг, независимо дали това е най-новата му книга „Linchpin„ или някоя друга, която е променил с нещо живота ни. Всяка книга, твърди той, носи стойност, само ако бъде четена.

Идеите, които се разпространяват, печелят.

Това е неговото мото – нещо в което и аз вярвам безрезервно.

Има още →

Не знам дали тази история е измислена от онези, които грешат, за да оправдае грешките им, или наистина това е наше основно качество, от което няма как да избягаме и няма защо да се срамуваме. Но на мен, като грешник, ми харесва. Така се чувствам повече човек и повече вярвам във Всевишния.

Не искам да те обидя

По време на поклонение до Светите места, един свят човек започнал да усеща Божието присъствие.  Веднъж, по време на молитвен транс, той паднал на колене, заровил лице в земята и изрекъл своята молитва:

– Господи, само за едно нещо те моля в този живот: да получа благодатта никога да не те обидя.

– Не мога да ти дам тази благодат – отвърнал Всемогъщият. – Ако ти никога не ме обидиш, аз няма да имам причина да ти простя. А ако аз нямам нужда да ти прощавам, скоро и ти ще забравиш важността да бъдеш милостив към другите.

Така че, върви по своя път с любов и ме остави да ти прощавам от време на време, за да не забравяш и ти тази добродетел.

Източник

Не се страхувайте да сгрешите. Бог винаги ще ни прости. Най-трудното е да се научим сами на себе си да прощаваме. Ако успеем да го постигнем, ще бъдем истински щастливи.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Сцената, всъщност е моят блог. Тук се чувствам най-уютно. Като отворя страницата за писане на нов пост, успявам да си събера мислите и да бъда себе си истински. Напоследък прекарвам много време във Facebook – там е интересно, защото научавам много неща, свързвам се с много хора и се чувствам жив и пълноценен. Но Фейсбук прилича на пазар – много е шумен, много е шарен, ала в края на деня осъзнаваш, че полезното е твърде малко и си пропилял голяма част от времето си.

Тук, в блога, се чувствам у дома си. Читателите са малко, но качествени. И знам, че това, което напиша, ще остави спомен у тях, защото на тях им пука.

Занимавам се с много неща и трудно намирам онова спокойствие и концентрация на мисълта, които са ми нужни, за да пиша по-стойностни неща, но изпитвам остра нужда да се завърна към блогването – то ми носи най-пълното удовлетворение.

И тук е момента да споделя цялото стихотворение на Недялко Йорданов, което днес се е загнездило в главата ми. То е писано за театъра, но според мен, с пълна сила важи и за блоговете.

Сцената е моят дом (Недялко Йорданов)

Своята роля играя сега
с малко надежда и малко тъга.
Моята роля е роля такава –
не за награда и не за слава.

Сцената е моят дом.
Тук умирам мълчешком.
Тук се раждам за борба.
Тя е моята съдба.

Този жесток е, онзи е глух,
трети за мене пуснал е слух,
а пък четвърти само брои
мойте разводи и мойте пари.

Вдигай завесата! Ето ме – чист!
Ето ме целият – просто артист.
Своята роля играя сега
с малко надежда и малко тъга.

Пея с пресипнал, но истински глас
за да събудя някого от вас,
за да направя някого щастлив
Още ме има още съм жив.

Сцената е моят дом.
Тук умирам мълчешком.
Тук се раждам за борба.
Тя е моята съдба.

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Преди време, когато изчезна портмонето на дъщеря ми, се замислих може ли да се измисли някакво средство, което да предпазва в някаква степен чантите и портмонетата ни от кражби. В отговор на тези мои мисли, Роси Ратайска беше човекът, който не само ни оказа морална подкрепа за загубата, но ми предложи и решение на проблема, което тя продава в своя магазин, оригинално наречен Умни неща.

Скоро след случката реших да го посетя на място (намира се на ул. „Париж“ 7 в София) и да го разгледам, а там успях да се запозная и със самата му собственичка лично. Магазинчето е малко, но много интересно, а Роси е човек, който обича да разговаря с клиентите си и да представя различните „умнотийки“ с желание и откровеност. Някои от нещата, които се продават там, са много полезни, като безжичната охранителна камера или алармата за портмонета, други са забавни, като отварачката за бира с брояч или кашлящия пепелник, а за трети трудно може да се определи някаква практическа полза, но едно ги обединява всички – някой наистина се е потрудил да ги измисли и е получил оригинален резултат.

Има още →