The Man On The Silver Mountain

Аз съм вярващ човек. Ако ме питате официално – ще ви отговоря, че съм православен християнин, но по-скоро мисля, че си имам някаква своя вяра. И това е напълно нормално. Вярата е нещо лично, което всеки носи в душата си. Официалната религия е някакъв опит за канализиране на тази вяра и може би за нейното контролиране.

Едно от нещата, в които вярвам, е, че няма нищо случайно в нашия живот. Всичко, което ни се случва, има някаква цел и някакъв смисъл. Може и да не го разбираме в момента на случката, може и никога да не го разберем, но аз мисля, че трябва да обръщаме внимание на случайностите и да се замислим дали някой не иска да ни каже нещо с това.

Има още →

Някога, в годините, когато бях малко момче (да, представете си – не винаги съм бил чичара 🙂 ), у нас имаше един-единствен жанр в популярната музика – така наречената естрада. И колкото и лоши думи да се изговорят за онези времена, едно не може да се отрече – в онези времена също имаше талантливи музиканти, които правеха красиви песни и радваха душите ни. И ако има нещо, за което да съжаляваме, то е, че технологиите бяха аналогови и много чудесни песни днес събират праха върху ленти някъде в мазетата на Балкантон и БНТ и ще останат завинаги забравени за по-младите.

Добре е, че съществуват сайтове, където къде законно, къде – не толкова, млади ентусиасти успяват да изкопаят някой архивен запис и да ни го предложат, за да се насладим на старите класики и да не ги забравяме.

Ето защо и аз реших да ви припомня някои стари песни на полузабравени изпълнители, които все още не са изгубили своя чар и които вярвам, че ще ви харесат независимо от вашата възраст – не само от носталгия, а просто защото са хубави.

Започвам с една песен, която не може да не ви зареди с ведро настроение и енергия:

Роксана Белева – Песента на щурците

Има още →

От известно време публикувам постове, в които защитавам тезата, че всеки човек е уникален и трябва да отстоява своята индивидуалност, за да успее в живота. Днес ви предлагам една притча, в която представям и другата гледна точка – за стойността на безличното множество. Може би сам си противореча с това – вие ще кажете – но притчата е интересна.

– Аз съм маргаритка сред поле от маргарити – мислело си цветето. – Докато съм сред другите, никой няма да забележи моята красота.

Един ангел чул мислите й и отговорил:

– Но ти си толкова хубава!

– Да, но искам да бъда единствената!

За да задоволи желанието й, ангелът я пренесъл на градския площад.

Няколко дни по-късно, кметът излязъл навън с един градинар, за да направят малко промени по площада.

– Тук няма нищо интересно. Прекопай градината и засади здравец.

– Чакайте малко! – извикала маргаритката. – Така ще ме убиете!

– Ако имаше и други като теб, можехме да направим чудесна украса – отговорил кметът. – Но наоколо няма други маргарити, а ти сама не можеш да направиш градина.

И я откъснал от земята.

Източник.

Приятен уикенд!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Попаднах на една добра колекция от „мъдрости“, изпълнени с черен хумор и лек сарказъм, която с огромно удоволствие искам да споделя с вас. Нещо като продължение на поста Изкуството на обидата.

Тук съм превел само част тях. Другите звучат по-добре в оригинал, така че ви съветвам да посетите източника, за да се запознаете с тях.

Внимание! Не се препоръчва за хора, които се вземат на сериозно и са оперирани от чувство за хумор 🙂

• Най-тъмно е точно преди зазоряване. Така че, ако искаш да откраднеш вестника на съседа си, това е най-подходящият момент.
• Не бъди незаменим. Ако не можеш да бъдеш заменен, няма да можеш да бъдеш и повишен.
• Винаги помни, че си уникален. Точно както и всички останали.
• Никога не пробвай колко е дълбоко и с двата крака.
• Ако си мислиш, че на никого не му пука за тебе, пробвай да не платиш две вноски от лизинга на колата си.
• Ако дадеш на някого 20 долара назаем и той повече не се появи, вероятно си направил много добра инвестиция.
• Ако казваш истината, няма да се налага да помниш нищо.
• Всички хора изглеждат нормални преди да ги опознаеш по-добре.
• Най-бързият начин да си удвоиш парите е да ги сгънеш на две и пак да си ги сложиш в джоба.
• Има две теории за това как да спориш с жена. Нито една от тях не работи.
• Най-общо казано, не можеш да научиш нещо, докато устните ти се движат.
• Никога не пропускай удобен случай да млъкнеш.
• Пътешествието от хиляда мили започва с пробит радиатор и спукана гума.
• Опитът е нещо, което получаваш точно след като си имал нужда от него.

И за финал:
Има още →

Може би някои от вас са чели великолепния разказ на О. Хенри със същото заглавие, в който съпругата си отрязва косата, за да купи верижка за часовника на мъжа си, а той си продава часовника, за да й купи четка за коса. Днешните истории също имат подобен хумористично-тъжен оттенък. Enjoy!

Възрастната двойка

Двама възрастни закусват заедно в деня на своята златна сватба. Жената намазва хрупкавата кора на хляба с масло и я подава на съпруга си, запазвайки меката среда за себе си.

– Винаги съм искала да ям по-хубавата част от хляба – казала си тя, – но понеже те обичам, през всичките тези 50 години се опитвах да възпирам желанието си и ти отстъпвах средата. Днес искам да задоволя това си желание.

За нейно учудване, лицето на съпруга й се озарило от широка усмивка.

– Благодаря ти за този подарък! Цели 50 години съм искал да ям от кората на хляба, но за да запазя хармонията в семейството ни и тъй като ти винаги си я харесвала толкова много, аз никога не се осмелявах да си я поискам.

Има още →