The Man On The Silver Mountain

Отражения

Каин и Авел стигнали до брега на огромно езеро. Никога преди не били виждали такова нещо.

– Вътре има нещо – казал Авел, гледайки към водата, без да разбира, че това е неговото собствено отражение.

Каин също забелязал това и си вдигнал тоягата. Образът направил същото. Каин заел защитна позиция в очакване на удара. Неговият образ направил същото.

Авел изучавал „нещото“ във водата. Усмихнал се и образът се усмихнал. засмял се с висок глас и видял, че „онова нещо“ го имитирало.

По пътя към дома Каин си помислил: „Тези същества са агресивни и могат да бъдат опасни.“

В същото време Авел си мислел: „Искам пак да се върнем тук – срещнах някой, който е едновременно хубав и с добро чувство за хумор.“

–

Източник – блогът на Паулу Коелю

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Ние, българите, ужасно много обичаме да обобщаваме и това е една от най-лошите ни черти, понеже обобщенията ни най-често са погрешни. Един от най-популярните митове, например, е, че американците са ужасно тъпи и дори собствената си страна не могат да намерят на картата. Това обобщение много приятно гъделичка самочувствието ни, гарнирано с другия мит, че сме втората най-умна нация в света (което си е чиста глупост, но за това ще пиша друг път). Истината, обаче, е, че както в Америка, така и в България, така и навсякъде другаде по света има както умни, така и глупави хора и всякакви обобщения са неуместни.

Илкер от The Thinking Blog ни предлага един страхотен контрапример с малката Лили, която е само на две години, но може да покаже на картата над 80 държави, включително и тихоокеански островни групи като Фиджи например. Вие можете ли да направите това? В същия пост можете да видите и друго дете на същата възраст, което разпознава флаговете на десетки държави.

Илкер ни предлага още и един малък тест на собствените ни познания по география, в който за 5 минути трябва да изброим колкото може повече държави, за които се сетим. Тестът е на английски, но си струва човек да се пробва, за да провери собствената си обща култура, преди да се изхвърли с някое недомислено обобщение. Не е лошо да имаме самочувствие, но трябва да подплатено с реални факти, нали?

Моят резултат на теста е 50 държави. Средният резултат е 54, но някои са участвали по няколко пъти, така че са задобрели. За мен това е доста отрезвяващ резултат. Винаги съм се смятал за много ерудиран по отношение на политическата география, но тестът показа, че знанията ми с нищо не надвишават средното равнище на хората по света. Една лична заблуда по-малко, все пак.

Пробвайте и вие. Сигурен съм, че ще има и по-добри попадения.

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Ние, блогърите често се ангажираме с наболелите проблеми от ежедневието и се увличаме в критикуване и оплюване на управляващите ни политици, големите монополисти или просто невъзпитаните шофьори по улиците. Някои даже си мислят, че точно това е смисъла на блогването. Днес искам да направя нещо по-различно – искам да напиша една похвална (дори рекламна) статия за една фирма и нейните служители, които ме впечатлиха с професионализма си и прекрасното отношение към мен – клиента. Говорим за Спа Студио Сабина.

Тя, случката, тръгна от по-отдавна. Съпругата ми получи като подарък за рождения си ден ваучър за спа процедури. Възползва се от него, хареса й много и ми купи ваучър и на мен. Понеже работя у дома, нямам специално място и поза на работа. По-скоро, заемам различни изчанчени пози, от които после изпитвам ужасни болки в гърба. Напоследък положението взе да става нетърпимо и това беше причината жена ми да ме „уреди“ с услугата „аромотерапия“ или класически масаж с ароматни масла.

Идеята да се предлагат ваучъри за спа процедури като подарък е много хитра. Хем няма много да се чудиш какво да избереш на близък човек, хем му подаряваш удоволствие и здраве, хем той сам си решава кога и как да го ползва. Това е идея, която и аз бих искал да използвам в своя бизнес.

Има още →

Група изследователи от Оксфордския Университет са направили проучване кои са най-досадните думи и изрази в английския език, научаваме от блога на списание Wired. (Аз го научих от „Мислещия блог“ на Илкер.) Ето го и списъка (няма да го превеждам, защото много от изразите даже нямат и смисъл 🙂 ):

1. At the end of the day
2. Fairly unique
3. I personally
4. At this moment in time
5. With all due respect
6. Absolutely
7. It’s a nightmare
8. Shouldn’t of
9. 24/7
10. It’s not rocket science

Признавам, че съм чувал израза „At the end of the day“ от последния си шеф почти във всяко второ изречение и наистина е ужасно досадно. Питам се, бихме ли могли заедно с вас да съставим един неофициален списък на досадните изрази в българския език?

Всъщност, какво значи досаден израз? Понякога това са паразитни изрази, които се употребяват безцелно, като „нали„, „значи“ или „в смисъл“ (този най-много го мразя). Те, само по себе си са си книжовни и смислени фрази, но стават досадни, когато някой започне да ги употребява прекалено често. Тогава те загубват своя смисъл и единствената роля, която изпълняват, е да запълват празнотата в мислите на говорещия.

Има още →

Вече повече от седмица мина, откакто прочетох поста на Бу Инвентарна книга на спомените, в който изрежда неща, които бяха част от нашето ежедневие преди 20-30 години, когато някои от нас са били малки деца 🙂 а днес вече са безвъзвратно отминали. Стана ми много странно. Първо, все по-остро осъзнавам, че остарявам, а и по-младите край мен не пропускат да ми го напомнят. Сякаш съм преминал някаква граница, отвъд която вече не мога да се броя за млад човек. Ей, може и да ви изглеждам стар, ама в душата си съм още свеж! Не бързайте да ме отписвате още! 🙂

Другото е осъзнаването колко много се е променил живота – благодарение на новите технологии и на новото обществено устройство – и колко по-сложен и динамичен е станал. Носталгията по миналото е нещо напълно естествено и тук не става въпрос за някакъв безсмислен блян по връщане на предишния режим, а по-скоро е свързана с отминалото детство, отбелязано със спокойствие и безгрижие, което вече сме загубили безвъзвратно. Спомняте ли си това?

• Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
• Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
• Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
• Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
• Да бързаш да се прибереш, защото ще ти “звъннат”.
• Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
• “На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”
• Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
• Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип ”голям пипит”.
• Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
• Да сменяш ремъка на касетофона.
• Да играеш на ръбче (без да мине никаква кола покрай теб).

Целият списък можете да видите при Бу.

Разбира се, животът няма връщане назад, но пък няма и нищо лошо в това да си припомним детството, нали? За всички пораснали деца от моето поколение и за една специална приятелка, която точно днес празнува рожден ден – поздрав с една любима песен от деството, от филма „Войната на таралежите“, която и до ден днешен обичам да си пея:

Бъдете млади!

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Да, Обама спечели изборите, а можеше и да съм аз. 😦

Имах толкова големи шансове и толкова много (и страстни!) почитателки. За малко не успях. Но не се предавам. При такава слава и известност няма начин да не успея следващия път.

Не вярвате ли? Вижте сами! Цъкнете тук, за да видите какво се говори за мен по американските телевизии благодарение на моя приятел Дани. 🙂

Вие също можете да постигнете моя успех. Дерзайте! 🙂

А можете и да се абонирате за моите публикации.

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Не, „200“ не е поредното заглавие на шантав американски филм. Оказа се, че за около 16 месеца подвизаване в българското блог-пространство съм натворил цели 200 публикации само в този блог. Разбира се, има и много по-продуктивни блогъри от мен, но ако преди година и половина въобще не бях наясно какво точно са блоговете и какво искам да кажа с тях, то днес, това хубаво, кръгло число 200 ме изпълва с някаква гордост.

Друго забележително кръгло число, което ми подсказаха статистиките в блога, е 10 000 – толкова са посещенията, които вие сте направили само за миналия месец на публикациите в блога. Този резултат е доста далече от постиженията на най-популярните блогъри, които правят по толкова на ден, но за мен е един важен жалон. От него разбирам, че това, което споделям с вас тук, е интересно и че позицията ми, предизвикваща и поддръжници, и противници, предизвиква вашето внимание.

Щастлив съм, че съществуват блог-платформите и че чрез тях намерих своя начин за общуване със света. Благодаря на всички вас, които четете и коментирате моите постове – във вас открих много нови и ценни приятели. Надявам се и занапред да бъдем заедно и да ставаме повече.

Благодаря ви и Бог да ви пази!

Още веднъж, използвам възможността да ви поканя да се абонирате за моите публикации.

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.