The Man On The Silver Mountain

Преди доста време бях попадал на поредицата от смешни факти за Чък Норис на много различни места, а по-късно Longanlon разказа същите истории, само че за Б.Б. (вие ще видите после, като тръгне да ни „оправя“). Наскоро попаднах на страница, посветена на Чък Норис и неговите невероятни способности в сайта За един лев и направо се попиках от смях. Предлагам ви някои от тях, които не бях срещал досега:

• При много мъже единия тестис е по-голям от другия. При Чък Норис ВСЕКИ тестис е по-голям от другия.
• Има два типа жени: такива, които искат да спят с Чък Норис и такива, които искат да спят с Чък Норис отново.
• Има два типа мъже: единия е Чък Норис, а другите – тези, които ще умрат.
• Животът на земята е доказателство, че Чък Норис никога не се е ядосвал истински.
• Когато Бог казал „Да бъде светлина !“, Чък му отговорил „Кажи ‘Моля!'“
• Господ е искал да създаде света за 10 дена. Чък Норис му е дал 6.
• Когато на Чък Норис са му правили операция, упойката е била сложена на докторите.
• Чък Норис може да превърне въглен в диамант само с продължителен поглед.
• Чък Норис може да изстиска пот от камък.
• Чък Норис може да запали огън, като търка две кубчета лед едно в друго.

Има още →

Току-що коментарите в този блог удариха 1900. До достигане на заветното число 2000, когато ще дам своята награда на автора на юбилейния коментар, остава още малко.

Уточнявам, че ако 2000-ия коментар се окаже мой или спам, няма да се брои и наградата ще отиде при следващия.

Щастлив съм още да отбележа, че общият брой посещения на този блог вчера надхвърли 100 000, което за около година и половина, за един аматьор като мен, си е добро постижение. Днес, активността е доста добра – над 10 000 посещения на месец и продължава да расте. Надявам се да продължавам да съумявам да ви предлагам интересни и провокативни теми, като петъчните притчи, мини-сагите и въпроса „За какво бихте продали душата си?„, и да не ви разочаровам, когато пусна рекламите 🙂

Обичам ви!

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Инициативата на Svejo.net „Един свеж ден“ много ми харесва, защото създава положително и свежо настроение, както у блогърите, които се включват в нея, така и у всичките им читатели. Признавам си, обаче, че въпреки, че бях посочен от Светльо Бляхов и от Петър Ванев – Пиеро преди доста време, все не успявах да постигна онова свежо настроение, необходимо ми, за да напиша този свеж пост.

Всъщност, Пиеро ми подсказа, че може разказът да не е за един реален и скорошен ден, а може дори да е компилация от свежи моменти, които би било чудесно, ако можеха да се случат и в един и същи ден.

Затова, реших да разкажа как си представям един свеж ден, сглобен от случки и събития, които може би никога не са се случвали едновременно, но пък биха направили чудесна комбинация.

Най-любимите ми дни са неделите. В неделя се чувствам наистина свеж. И не само аз, а и цялото ни семейство. Съботата, макар и почивен ден, е свързана с някакви домашни, а понякога и служебни ангажименти. Като включиш почистването на апартамента и редовното седмично пазаруване в супермаркета, почти не остава време да обърнеш внимание на себе си.

Неделята е нещо друго.

Има още →

Отново се въртим около темата за душата, но този път ви предлагам една друга гледна точка – опит за разсъждение над фундаменталния въпрос „Има ли Бог?“ Една чудесна притча, заимствана отново от блога на Паулу Коелю.

Има ли Бог?

Един човек отишъл в бръснарницата да си подстриже косата и брадата. Както винаги ставало, те повели разговор за това-онова, докато в един момент, коментирайки статия от вестника за бездомните деца по улицата, бръснарят заявил:

– Както виждаш, тази трагедия показва, че Бог не съществува.

– Как така?

– Не четеш ли вестниците? Толкова много страдащи хора, изоставени деца и такава висока престъпност. Ако имаше Бог, нямаше да има толкова много страдание.

Клиентът се позамислил за момент, но прическата му още не била довършена, затова решил да си затрае и да не продължава този разговор. След малко отново се върнали на по-безобидни теми, работата била свършена, клиентът платил и си излязъл.

Първото нещо, което видял, обаче, бил един скитник с няколкодневна брада и дълга, сплъстена коса. Той се върнал обратно в бръснарницата и казал на бръснаря, който го обслужил:

– Знаеш ли какво? Бръснарите също не съществуват.

– Какво искаш да кажеш? Аз съм тук и съм бръснар.

– Не, те не съществуват! – настоявал човекът. – Защото, ако имаше бръснари, нямаше да има хора с такива дълги бради и рошави коси, като онзи човек на ъгъла.

– Мога да ти гарантирам, че бръснарите съществуват. Проблемът на онзи човек е, че никога не е идвал тук.

– Точно така! Същият е и отговорът на предишния ти въпрос. Бог съществува. Проблемът е, че хората не ходят при него. Ако ходеха, щяха да бъдат по-отворени и по-щедри един към друг и нямаше да има толкова много страдание по света.

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Тази история я пазех за рубриката „Петъчна притча“, но реших, че днес е много подходящ ден да бъде публикувана, въпреки че не е е петък. Просто ви подготвям за утрешната изненада 🙂

Обречен на скука

След като умрял, Хуан се озовал на едно прекрасно място, заобиколен от всички удобства и красоти, за които някога е бил мечтал. Един мъж, облечен в бяло се приближил към него:

– Имаш право на всичко, което си пожелаеш – всякакви храни, удоволствия и забавления – казал той.

Очарован, Хуан се отдал на всички удоволствия, за които бил мечтал през живота си. След много години, изпълнен със задоволство, той потърсил отново мъжа в бяло:

– Вече опитах от всичко, за което съм си мечтал. Сега имам нужда от някаква работа, за да се чувствам полезен.

– Съжалявам – казал човекът в бяло. – Това е единственото нещо, което не мога да ти уредя – тук няма работа.

– Ужас! – потръпнал Хуан. – И сега ще трябва да прекарам цяла вечност умирайки от скука! Хиляда пъти бих предпочел да съм в ада тогава!

Съществото в бяло се навело към него, усмихнало се и казало с нисък глас:

– А ти къде си мислиш, че се намираш?

Източник: Блогът на Паулу Коелю

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.