Успехът не идва от това, че другите са признали твоя труд. Той е плод на семето, което си посял с любов. И когато дойде време за жътва, можеш да си кажеш: „Аз успях!“.
Ти успя да спечелиш уважение за своя труд, защото работи не само за да оцелееш, а за да демонстрираш своята любов към другите. Ти успя да свършиш онова, което започна, въпреки че не можа да предвидиш всички капани, на които попадна по своя път.
И когато ентусиазмът ти угасваше пред трудностите, с които се сблъска, ти създаде в себе си дисциплина. А когато дисциплината се изпаряваше, защото се умори да я спазваш, ти използва своите моменти за почивка, за да помислиш какви са следващите стъпки, които трябва да предприемеш.
Ти не се парализира от пораженията, които са неизбежни в живота на онзи, който поема рискове. Ти не изпадна в агония за онова, което изгуби, когато твоите идеи не сработиха. Ти не спря, когато постигна своите моменти на слава, защото все още не беше постигнал предначертаната цел.
И когато осъзна, че ще трябва да помолиш за помощ, ти не се почувства унижен. А когато научи, че някой има нужда от помощ, ти му показа всичко, което беше научил, без да се страхуваш, че ще издадеш тайните си на другите.
На този, който чука, ще му се отвори. Този, който иска, ще получи. Този, който утешава, знае, че ще бъде утешен.
Паулу Коелю, „Ръкописът намерен в Акра“ (Източник)
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
Изкуството на продажбите е тънка работа. Хората днес стават много чувствителни, ако усетят, че искате да им „пробутате“ нещо, особено ако това нещо не им е особено необходимо. От друга страна, всеки човек днес си вади хляба продавайки нещо – било стоки, било услуги, било своя труд. Илюзия е това, в което вярват някои хора със социалистическо мислене, че тях ги храни работодателя. Истината е, че всички се храним от клиента.
Как тогава да накараме този клиент хем да купи нашия продукт, хем да остане щастлив и да ни е вечно признателен?
Ето на този въпрос се е посветил моят приятел и колега Радослав Благоев и от негово име ви каня на неговия еднодневен тренинг по продажби, озаглавен „Изграждане на система за успешни продажби и мрежа от лоялни клиенти„, който ще се проведе на 12.12.2013 г. в Зала 73 на ул. „Княз Борис I“ 73 в София.
С какво ще ви бъде полезен този тренинг и какво можете да спечелите от него?
На първо място – да увеличитепродажбите на вашите продукти и услуги;
Да изградите стабилна и надеждна система за продажби;
Да разберете кое работи и кое не във вашите маркетинг и търговски стратегии;
Да си изясните каква е мотивацията на един човек да купи вашата стока;
Да се научите да продавате преживявания, емоции и очаквания вместо стоки, и решения на проблеми, вместо услуги;
Базовата цена на обучението е 180 лева, но с прилагане на промоционалния код „KOLEDA„, можете да я свалите наполовина до 90 лева. Освен това можете да спечелите куп бонуси, за които можете да прочетете на сайта на тренинга.
Първата лъжа е, че ти е нужен повече талант, отколкото притежаваш по рождение.
Втората лъжа е, че лидерите в новата икономика на връзките са станали такива, защото притежават нещо, което ти нямаш.
Третата лъжа е, че трябва да бъдеш избран.
Четвъртата лъжа е, че трябва да не се страхуваш.
Ние всички се страхуваме.
Страхуваме се да водим другите, да създаваме шумотевица, да обединяваме. Страхуваме се да бъдем уязвими, да бъдем предизвиквани, да бъдем наричани измамници.
Икономиката на връзките не се основава на стомана, на релси или на сгради. Тя е изградена върху доверие, надежда и страст.
Бъдещето принадлежи на онези, които ги е грижа и които вярват.
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
Ето, че дойде време и за поредната серия въпроси от рубриката „Въпросите на Майк„. Този път те са провокирани от предстоящото есенно издание на форума за популярна наука Ratio, където една от темите ще бъде посветена на разкриването на измамните медиуми и екстрасенси.
Ratio е страхотно събитие, насочено към младите и мислещите хора, които не са обременени от догмите и предразсъдъците на съвременното общество, а търсят истината с отворени очи и умове. Много се кефя на подобни инициативи и затова вземам присърце задачата да подпомогна разпространението на информация за него. И тази есен, както и в досегашните издания, ще има много интересни теми и лектори от световна величина. Освен темата за методите на медиумите, която ще бъде представена от британския илюзионист Пол Зенон, на предстоящото издание на Ratio ще се говори за обонянието на човека и животните и за поведението на хората при вземане на социални решения, за психологията на човека и за неговото социално поведение.
Та, понеже съм човек, който се старае да оспорва всички догми, даже и тези, налагани от „Науката“, реших да ви задам една серия от въпроси, свързани с екстрасенсите, гадателите и медиумите от една страна и с догматичното мислене в научните среди, от друга.
Миналата седмица попаднах на един смешен виц, който ме провокира да се замисля над поведението на много хора в днешно време. Това, което наблюдавам, е страха да се разделиш с нещо, което смяташ за много ценно, за единствено ценно, Някои хора така се привързват към вещи, от които не желаят да се отърват, защото се страхуват, че няма да намерят други като тях и превръщат домовете си в боклучарници. Други се привързват към човека, с когото живеят и не смеят да се освободят от неговата тирания, защото се страхуват, че е единствен. А трети, като героя на нашия виц, вярват, че в този живот могат да имат само една мечта, само една идея и се вкопчват в нея като удавник за сламка, което убива тяхната креативност, тяхната фантазия и оковава мислите им в тъмницата на предразсъдъците.
Гледах наскоро едно интересно телевизионно шоу – „Shark Tank“ – в което различни предприемачи представят своите бизнес идеи пред група богати и влиятелни инвеститори (акулите) с цел да получат финансиране за своите проекти. Направи ми впечатление колко много от участниците пропуснаха своя шанс да спечелят добри пари и да видят своята идея реализирана, единствено поради това, че не искаха да отстъпят нейната реализация на онези, които имаха способностите да го направят. Водени от мисълта, че това е тяхната единствена идея – идеята на техния живот – те не посмяха да пристъпят към нейната успешна реализация, защото се страхуваха, че инвеститорите ще я обсебят.
По-нататък ще пиша повече за това шоу, защото в него имаше много интересни моменти, от които човек може да си направи ценни поуки. Тук мога да ви споделя запис от едно от предаванията, за да придобиете впечатление за него:
По-важното е да разберем, че мисълта за единствената идея и единствената мечта е не само сковаваща въображението, тя е убийствена за нашето духовно и материално развитие. Нима наистина можем да измислим само една идея през целия си живот? Нима човек може да живее само с една мечта? Мечтите идват и си отиват. Дори ценностите ни могат да се променят с годините, въпреки че те съставляват нашите морални устои и повечето от тях остават непроменени за цял живот.
Но умът ни е невероятно продуктивен и ако се научим да го използваме пълноценно, можем да раждаме хиляди идеи и да се радваме на тяхното въплъщаване в реалността. Разбира се, много от идеите са глупави, невъзможни (в този момент), безполезни или просто откачени. Повечето идеи не струват нищо, докато не видят бял свят, реализирани в някакъв физически вид. Затова да се вкопчваш в една идея или в една мечта, да не смееш да я отхвърлиш и да потърсиш нещо ново и по-добро, воден от страха, че тя е единствена и друга може и да не се появи, за мен е равносилно на духовно самоубийство. Човек се превръща в куха черупка и престава да се развива, което е нашето най-важно призвание. Тъжно ми е за такива хора и ги съжалявам.
Ако искаш да живееш пълноценен и наситен с незабравими преживявания живот, бъди готов всеки момент да изоставиш онова, което вече не ти трябва и не ти върши работа и да прегърнеш новото. Ако не изхвърлиш старите си дрехи, в гардероба ти няма да има място за нови. Ако не изхвърлиш старите си идеи, в главата ти няма да се родят нови. Разчисти и направи място за новото! Само така ще се почувстваш истински жив.
Това е моето тълкувание на вица, така че на въпроса, който обявих в предишния пост „Коя е ключовата дума във вица?“, отговорът е: ЕДНА. Човекът има само една мечта и вярва, че тя му е единствена, поради което се страхува да я постигне.
Благодаря на всички, които се включиха в предизвикателството. Всички отговори бяха интересни и изразяваха различни гледни точки и ценности. Радвам се, че един прост виц може да предизвика такова задълбочено мислене. Все пак, единственият, който е дал верен отговор, е Радостина, така че книгата-подарък „Еврика“ отива при нея.
Честито!
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
Попаднах на един виц, благодарение на моя приятел Радослав Благоев, собственик на сайта Levels Up и автор на книгата със същото заглавие. Вицът, малко перифразиран от мен, звучи така:
Разговарят двама приятели. Единият казва:- Имам си една мечта!
– И каква е тя?
– Да откажа пиенето.
– Ами откажи го, де! Толкова ли е трудно?
– Да, бе, да! И после ще трябва да живея без мечти!
Замислих се, че много често някакви такива ирационални притеснения ни спират да направим важна крачка към положителна промяна в живота си. Измисляме си глупави причини, с които се оправдаваме пред себе си и в които се опитваме да вярваме, въпреки че трудно бихме убедили близките си приятели в това.
Една от най-големите трудности, които съм забелязал, че срещат хората, е да се разделят с нещо, което смятат за ценно. Понякога се оказва, че трупаме стари и безполезни вещи, в които влагаме някаква сантиментална стойност само да не ги изхвърлим от живота си, а друг път се вкопчваме в някаква идея, която ни е хрумнала и я отстояваме с дива страст, единствено заради това, че се е родила в нашата глава. Нерядко се срещат и случаи, когато човек го боли да се откаже от труда, който е вложил в някакъв продукт и се превръща в яростен реакционер, защитаващ нещо, отдавна отминало.
Това, което съм установил, е, че за да бъдеш щастлив, трябва да допуснеш новото в живота си, трябва да направиш промяна. Само че, за да дойде новото, трябва да му направиш място – трябва да изхвърлиш старото. Това, което за някои изглежда като тежка жертва, всъщност е необходимото разчистване, за да изпразните душата си за новото и по-доброто, което заслужавате.
Та, въпросът ми към вас е:
Коя е ключовата дума във вица, която пречи на героя да се освободи от своята зависимост?
Можете ли да се обосновете и да споделите лични примери за нездравословна привързаност към вещи, идеи и постижения?
След една седмица – на 01.10. ще ви споделя моето тълкувание и ще обявя наградения коментар.
Вие сте на ход!
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
Настрадин ходжа решил да обиколи света, за да научи нови техники на медитация. Оседлал своето магаре и заминал за Индия, Китай и Монголия. Срещнал се много мъдри учители, но нищо ново не научил.
Веднъж чул за голям мъдрец, който живеел в Непал. Поел натам, но докато изкачвал планината, за да се срещне с него, магарето му умряло от изтощение. Настрадин го погребал близо до пътя и тъжно заплакал. По едно време край него минал човек, и му казал:
– Ти сигурно си дошъл насам, за да откриеш някой светец. Това сигурно е неговия гроб и ти оплакваш смъртта му.
– Не – отвърнал Настрадин. – Тук съм погребал магарето си, което умря от изтощение.
– Не ти вярвам – казал пътникът. – Никой не плаче за умряло магаре. Тук сигурно се е случило чудо и ти искаш да го запазиш само за себе си.
Колкото и да обяснявал Настрадин, нямало полза. Човекът отишъл в съседното село и разказал историята за великия мъдрец, който можел да излекува онези, които отидат да се поклонят на гроба му и не след дълго започнали да идват поклонници от всички страни.
Постепенно мълвата за открития гроб на Светеца на Тихата скръб се разпространила из цял Непал. Скоро цели тълпи от хора започнали да прииждат към това място. Веднъж дошъл един богаташ, който повярвал, че молитвите му били чути, и построил внушителен паметник там, където Настрадин бил погребал своя „светец“.
Като гледал всичко това, Настрадин решил да остави нещата така. Но научил веднъж завинаги, че ако някой иска да вярва в нещо, пък било то и лъжа, никой не може да го убеди в обратното.
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
Вчера гостувах на предаването „Хоризонт до обед“ на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Водещата Нина Колева ми зададе следния въпрос:
Казвате, че в началото на презентацията е добре да разкажем история. Хората обичат историите и така завладяваме бързо и лесно тяхното внимание. Какво да правим, обаче, ако не сме добри разказвачи? Какво бихте посъветвали човек, който е добър специалист в професията си и има какво да сподели с публиката, но не е добър като разказвач?
Оказа се, че този въпрос в една или друга форма вълнува доста хора, затова реших да отговоря малко по-подробно в този блог пост.
Вярно е, че хората обичат историите и така е било от праисторически времена. Но също така е вярно, че всеки човек малко или много умее да разказва истории. Ако не ми вярвате – изчакайте да станете баби и дядовци и тогава ще видите как изведнъж ви се е появил таланта да разказвате приказки на своите внучета 🙂
Ако трябва да бъдем сериозни, наистина вярвам, че всеки човек може да се научи да разказва истории. Някой – по-увлекателно, друг – не толкова, но все пак всеки може да се научи да грабва своите слушатели с интересна история. Това, обаче, не става нито лесно, нито бързо. Нужни са много упражнения и упоритост, докато овладеем майсторлъка на разказването. Ето няколко полезни съвета как да започнем:
Първо, „въоръжете се“ с тефтерче и писалка (или смартфон, на който да можете да пишете бързо) и слушайте внимателно какво разказват другите. Заслушайте се в техните истории – каква е случката, каква е поуката, как я разказва другия човек, кое е интересното, къде става скучно? Отбелязвайте си тези неща и си помислете как бихте могли да я разкажете вие, така че да стане:
по-интересна
по-мъдра
по-кратка
по-дълга
по-мистериозна
По същия начин си записвайте интересни случки от вашия ден, които бихте искали да споделите с други. Създайте си богат архив от истории и лични бележки по тях.
Второ, разкажете някоя от тези истории на ваши близки – вечер в семейството или през деня на колегите. Вижте тяхната реакция, попитайте ги за тяхното мнение – дали им е харесала и кое им е било най-интересно, както и какво не им е харесало както в историята, така и в начина, по който сте я разказали вие. Не се обиждайте от критиката, а си вземете бележка. Следващият път ще се справите по-добре.
Практикувайте разказването на истории колкото може по-често – най-добре е всеки ден – и ще видите, че с всеки изминал ден ставате по-добри разказвачи. Пробвайте с различни теми – от трагични новини и любопитни факти до поучителни истории и вицове. Вижте кой вид история най-добре ви се удава и кой вид прави най-голямо впечатление на слушателите.
„Добрият майстор по бойни изкуства не става напрегнат, а готов.“
В това просто изречение има толкова много мъдрост, че за да я изкажеш по друг начин, ще ти трябват страшно много думи.
Когато човек се изправи да говори пред публика – не само в случаите на официална презентация, а и когато представя услугите на фирмата пред клиенти, когато представя фирмената продукция пред инвеститори, когато споделя нещо важно с приятели или пък представя себе си пред бъдещ работодател – в него започват да напират стаени страхове, които понякога буквално сковават движенията му и блокират говора му.
В такъв момент се сещам за тази мисъл на Брус Лий. Не само в бойните изкуства, а и в изкуството да говориш пред другите, трябва да бъдеш максимално отпуснат и релаксиран. Трябва да погледнеш на страха смело и да го отпратиш някъде назад. Това е магическо състояние – да бъдеш спокоен, без никакво напрежение, и в същото време да бъдеш готов да скочиш като гепард напред и да погнеш нищо неподозиращата плячка.
Дали е трудно да се постигне?
Не. Не е трудно, но не става и бързо. Става с много упражнения и с постоянство. Затова казвам, че репетицията е ключът към успеха в презентирането. И не само там. Попитайте някой успешен актьор, музикант или дори политик – дали са станали такива за един ден? Дали са се родили с голям талант и просто един ден са излезли на сцената и са станали звезди?
Няма такива филми.
Успехът идва след много усилия, но е логичният резултат на тези усилия. Ако се упражнявате и репетирате редовно, той ще дойде неизбежно.
Често хората ми казват: „Нямам време“, „Не знам как“, „Нямам средства“… Всичко това са оправдания. Всички имаме едно и също време – щом един може, значи и другите могат. Само трябва да си поставите ясни цели и приоритети. Искате ли да накарате хората да ви изслушат, да ви повярват и да тръгнат след вас? Значи ще намерите и време, и средства и начини. Казвам го, защото и аз самият някога използвах такива оправдания. Само че с оправдания успех не се постига. Когато преглътнеш егото си, когато се фокусираш върху целта, тогава оправданията изчезват и идват резултатите. Това е.
За да не бъда голословен, ще ви споделя някои оплаквания, с които съм се сблъсквал, когато съм препоръчвал на хората да репетират своите презентации, и как можете да ги превъзмогнете. Има още →
Така би трябвало да започне моето признание в стил „клуба на анонимните алкохолици“. Признавам си, че както всички хора, и аз си имам своите слабости, и една от тях е, че обичам да гледам филми с чудовища и по-специално филми с акули и със змии.
Днес темата е за акулите.
Не знам откъде идва този интерес. Дали защото ме е страх от тези зъбати животни и подсъзнателно търся начин да преодолея този страх, дали пък нещо геройско вътре в мен не търси начин да открие как бих могъл да се преборя с тях, ако попадна в ситуация на заплаха за живота си? А може би е просто някаква форма на идиотско забавление, гледайки все по-изчанчени и невъзможни ситуации с акули? Така де – някои хора гледат Ал Бънди, защо пък аз да не гледам филми с акули?
Действително, сред филмите за катастрофи и чудовища има и някои добри попадения. Стивън Спилбърг започва кариерата си с филма „Челюсти“, който въпреки скромните си намерения, се превръща в истинска класика. За съжаление, хубав филм не се прави лесно, а през последните години се нароиха хиляди филми, които не само че нямат никаква оригинална идея в сценария, но са с много слаби актьори и много калпави ефекти. Абе – пълна простотия! Появиха се все по-фантастични и безсмислени идеи като акула с две глави, акула-октопод, акули, които се движат в пясъка и такива, които летят.
Днес дъщеря ми Ели ми показа една много забавна класация, наречена „Топ 40 на най-загубените филми за акули„. Авторът е положил невероятни усилия да изгледа огромно количество филми за акули, които се намират във видеотеките, и от тях е подбрал цели 40, които дават много добра представа за жанра, а някои от тях са истински „класики“ в глупостта и безумието, с които са направени. Учудващо е присъствието на големи звезди в някои от тях. Явно липсата на добри предложения ги е принудила да изберат да участват в толкова тъпи филми.
С изненада установих, че съм изгледал половината от филмите в тази класация. Признавам си, че някои от тях си ги харесвам и досега, въпреки някои глупави идеи в тях. Ако филмът е направен добре като съспенс, екшън и визуални ефекти, от него става прилично средство да си загубиш времето за час и половина. Някои, разбира се, са толкова идиотски, че не съм могъл да се прежаля да ги гледам.
Компилацията, която ви предлагам, е наистина много забавна и показва филмите от такъв ъгъл, че започнах да се питам дали ми няма нещо на мозъка, щом гледам такива простотии. Обаче после си казах, че това е просто забавление. Някои от филмите са толкова наивни, а ефектите на други са толкова нескопосани, че се зачудих дали не е било по-добре да ги класифицират като комедии 🙂
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 