Смисълът на живота според Стив Павлина

Публикувано на сряда, 20 август, 2008 от Майк Рам

Едва ли средата на август, когато повечето хора кротко са се излегнали по плажовете и бавно се разтапят под жарките слънчеви лъчи, е най-подходящото време за разсъждаване над този екзистенциален въпрос, но за първи път попадам на толкова кратка, проста и стегната дефиниция на смисъла на живота, че просто не мога да не я споделя с вас.

Стив Павлина казва в своя блог, че смисълът на нашия живот е да се научим да бъдем мъдри, радостни и силни – и трите неща едновременно без да наблягаме на едно от тях за сметка на друго.

Ако тази цели не са най-важния приоритет във вашия живот, значи напълно сте загубили смисъла на живота си, казва Стив.

Той изгражда интересна хипотеза (на която и аз някога базирах своята вяра в Бога). Когато умрем, ние губим:

  1. Физическото си тяло
  2. Всичките си материални притежания (пари, дом)
  3. Всички позиции, титли и власт
  4. Всичките си връзки и отношения с хората

Ако има живот след смъртта, единствения елемент от нашето същество, който можем да запазим там, е нашата душа. Следователно, ако през живота си се стремим към истината, любовта и силата, бихме могли да ги запазим и в отвъдното, защото това са нематериални придобивки, а всичко материално остава тук.

Има още →

Публикувано в Духовност, Лични, Мъдрости | С етикет , , , , , , | 13 коментара

Петъчна притча. Как да изберем своя път?

Публикувано на петък, 15 август, 2008 от Майк Рам

Как да изберем своя път?

Един принц отишъл в Зен манастир и се срещнал с главния учител, за да стане негов ученик.

– Готов съм да се откажа от всичко – казал принцът на учителя. – Вземи ме за свой ученик!

– Как един човек избира своя път? – попитал учителят.

– Чрез саможертва – отговорил принцът. – Пътят, който изисква саможертва, е истинският път.

Учителят, разхождайки се из стаята се ударил в един рафт. Оттам паднала много ценна ваза. Принцът се хвърлил към нея, за да я хване. Паднал лошо и си счупил ръката, но успял да хване вазата и да я спаси от разбиване.

– Кое е по-важната саможертва: да видиш как вазата се разбива на парчета или да си счупиш ръката, за да я спасиш? – попитал учителят.

– Не знам – отговорил принцът.

– Тогава как ще можеш да прецениш какво и кога да жертваш? Истинският път се избира от силата на любовта, а не от страданието.

Източник: Паулу Коелю

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Публикувано в Мъдрости, Паулу Коелю | С етикет , , , , | 14 коментара

Hiroshima, mon amour

Публикувано на сряда, 6 август, 2008 от Майк Рам

На днешния ден, през 1945 г. е извършена една от най-важните и жестоки военни операции в съвременната ни история – американците хвърлят първата атомна бомба над град Хирошима в Япония, с което са били убити в самия ден над 80 000 души цивилно население, а в последствие, от радиацията броят на жертвите достига до 140 000. Три дни по-късно същото упражнение е изпълнено и над град Нагасаки. С това японската съпротива е сломена отведнъж и на практика се слага край на Втората световна война. САЩ не само излизат истинските победители във войната, но и недвусмислено декларират претенциите си за световно господство.

Интересно е да се отбележи, че преди години това събитие се коментираше много активно в нашите медийни среди, а днес тактично се премълчава. Някак си е неудобно да говорим лошо за Новия голям брат, нали?

На днешната светла дата се е случило и още едно събитие, което все още не е достигнало своята историческа значимост и затова остава напълно незабелязано от световните медии и се отразява единствено на страниците на този блог, а именно – преди точно 40 години съм се родил аз 🙂

Има още →

Публикувано в Американизми, Лични, Музика, Общество и нрави | С етикет , , , , | 15 коментара

Курс по управление на риска

Публикувано на вторник, 5 август, 2008 от Майк Рам

Докато сме още на вълна програмиране, искам да ви направя едно съобщение:

На 14.08.2008 г. организирам курс по управление на риска в софтуерни проекти. За тези, които се занимават с разработка на софтуер и които които не са в отпуска в този момент, това е една чудесна възможност да оползотворят времето си в научаване на нещо полезно. Курсът е фокусиран в решаването на практически проблеми и усвояването на полезни практики по управление на риска. Обещавам, че ще бъде интересно, полезно и забавно! Повече информация можете да намерите на официалния сайт на RammSoft.

Заповядайте!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Публикувано в Връзки | С етикет , , | 3 коментара

Лексикон за програмисти

Публикувано на понеделник, 4 август, 2008 от Майк Рам

От известно време ме тресе някаква носталгична вълна и често си намирам поводи да си спомня за детството и младежките си години. Дали не е от възрастта?

В последните седмици писах за една книга, която ме върна назад в миналото и ме накара да се замисля за политическите събития от последните 20 години, а почти по същото време попаднах и на една блог-игра сред англоезични програмисти, която пък ме върна в спомените ми за първите професионални стъпки, тръпката на съзиданието, гордостта от това, че си направил нещо (макар и проста реализация на сортиране по метода на мехурчето 🙂 ), което работи и което не е съществувало досега.

Да, става въпрос за първите стъпки в програмирането – една професия, хоби и неувяхваща любов за всеки, който се е захванал с нея. Една магия, която постепенно се превръщаше в рутина и даже на моменти започваше да доскучава.

Та, вдъхновен от колегите оттатък океана, предлагам и на вас да си спомните началото и да отговорите на въпросите от лексикона. В играта може да участва всеки, който някога е наричал себе си „програмист“, но аз ще посоча накрая и някои конкретни имена, които изрично бих искал да се включат.

Въпросите са тези:

  1. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
  2. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
  3. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
  4. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
  5. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
  6. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
  7. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
  8. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
  9. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?

А ето я и моята история:

Има още →

Публикувано в Блогове, Лични | С етикет , , , , , | 12 коментара

Магически билет за кино

Публикувано на петък, 1 август, 2008 от Майк Рам

Дали лятото е бедно на събития или просто на много хора им хрумват едни и същи идеи – не знам – но напоследък се появиха много блог-игри, щафети, зарибявки, link baits и прочие. Една от тях, обаче, ме заинтригува много и даже сериозно ме затрудни.

Станислав Касчийски ме покани да участвам в неговата игра, която е на кино тематика. Идеята му е дошла от филма „Последният екшън герой“, в който героите имат възможността с помощта на един вълшебен билет да влизат в света на филмите, които гледат, а някои филмови герои пък с негова помощ идват в реалния свят.

Въпросът, който Станислав поставя, е: в кои филми бихте искали да влезете като герои и защо? Много хора се запалиха по играта, но тръгнаха да разказват за любимите си филми, пропускайки същността на въпроса. Аз също се изкуших отпървом да цитирам класики като „Умирай трудно“ например, но се усетих, че въпросът не е кой ти е любимия филм, а в кой филм искаш да участваш като герой. Какво бих могъл да направя аз в „Умирай трудно“? Та батко Брус се разправя сам с цяла банда терористи безпроблемно! Единствената роля за мен в този филм е да бъда зрител и да се кефя на перфектното изпълнение.

Значи, трябваше да се сетя за филм, в който бих могъл нещо да направя. Това, вече е доста труден избор. Мислих, мислих и ето до какво стигнах: Има още →

Публикувано в Блогове, Лични, Филми | С етикет , , , , , , , , , , , | 9 коментара

Можете да ми викате Ал

Публикувано на четвъртък, 31 юли, 2008 от Майк Рам

Много интересно впечатление ми прави как хората се обръщат към мен в коментарите към постовете. Според мен, навсякъде в живота, не само в интернет, има две правилни форми на обръщение. Ако човекът ти е близък, се обръщаш към него на малко име, например: „Иване“. Ако човекът не ти е толкова близък, се налага официално обръщение, което се състои от звание и фамилно име, например: „г-жо Петрова“, „д-р Стаматов“ или „полковник Терзиев“.

Предполагам, че това има връзка са англоезичната традиция, където няма официална форма на личните местоимения във второ лице (както ние казваме „Вие“), а официалният тон се подразбира от формата на обръщението.

В интернет общуването (особено в блоговете и форумите), въпреки че огромна част от хората не се познават на живо, е прието използването на неофициален тон и обръщение на малко име. Точно поради това, много ме учудват коментатори, които се обръщат към мен на „Майк Рам“. Може би ги обърква това, че името ми е чуждоезично, пък е и псевдоним. Но така или иначе, правилният начин е или да ме наричат просто „Майк“, или „г-н Рам“. Не, че другото ме обижда, но някак си не е естествено. Ами ако се казвах Константин Макариополски? Пак ли така щяхте да се обръщате към мен? С пълното ми име? Ужас! 🙂

Има още →

Публикувано в Блогове, Лични, Музика | С етикет , , , , , , , | 12 коментара

Страстите и бесовете – част 3

Публикувано на сряда, 30 юли, 2008 от Майк Рам

След първите две части на тази рецензия, остават няколко заключителни думи, които искам да споделя с вас относно книгата на Ангел Грънчаров „Страстите и бесовете български“.

Може да се каже, че в началото тонът на книгата е доста по-смекчен, отколкото този на статиите, които Грънчаров публикува в блога си, и в този смисъл книгата е доста по-лесна за четене. В края, обаче, злобата му към „комунистите“ и всички, които постоянно ги връщат на власт, гласувайки за БСП, ДПС, ГЕРБ, НДСВ или която и да е друга партия, различна от СДС и ДСБ, излиза извън всякакви рамки и потича като черна река от омраза, с което превръща четенето в истинско мъчение.

За съжаление, издателството „Изток-запад“ си е свършило работата малко през пръсти и това се вижда както от допускането на груба правописна грешка на самата корица, така и от пълната липса на редакторска намеса, което е довело до накъсване на изреченията, объркване на мисълта и много досадни повторения. Самият автор твърди, че не е много добър в боравенето със словото и това определено си личи на много места.

Има още →

Публикувано в Книги, Лични | С етикет , , , , | 31 коментара

Да си помечтаем… абсолютно

Публикувано на вторник, 29 юли, 2008 от Майк Рам

Жюстин е започнала една „блог-щафета“ преди доста време, която е и форма на реклама на една марка водка, под мотото Моят абсолютен свят. Честно да ви кажа, водка не пия изобщо, а думата „абсолютно“ винаги ме е плашила със своето крайно, категорично и безкомпромисно звучене, така че погледнах на цялата идея доста скептично. Наскоро, обаче, получих лична покана от Жюстин да се включа и аз в играта, която ми беше много неудобно да откажа. За щастие, новият й пост имаше по-добро заглавие и като махнах опасната думичка „абсолютно“, получих една добра мотивация да се включа в щафетата без да изневеря на принципите си – хубаво е да си помечтаем.

Признавам си, че въображението ми е доста ограничено – професионална деформация, може би, – но има няколко прости неща, за които си мечтая да ги има в моя идеален свят.

  • Хората там живеят свободно, но зачитата и свободата на другите.
  • Мотото на този свят е „толерантност“.
  • Там няма омраза, няма и фанатизъм.
  • Никой не се бори за правата си, защото никой не му ги нарушава.
  • Никой не се опитва да ти казва кое е правилно и кое – не, защото всеки има глава на раменете си и може сам да прецени.
  • Никой не те кара да правиш това или онова, защото всеки сам взема решенията в живота си и сам си носи отговорността за това.

Разбира се, този свят е утопичен, но, както каза Жюстин – хубаво е да си помечтаем! 🙂

Правилата на играта изискват да поканя още няколко блогъра да се включат, но тъй като влизам твърде късно, доста колеги-блогъри са минали по реда си и моята задача става много трудна. Все пак ще се пробвам, с надеждата, че тези хора не са участвали вече и ще продължат щафетата. Те са хора, които се занимават с маркетинг професионално и може да предложат по-друг поглед върху нещата. Това са: Светльо Бляхов, Дмитър Николов, Маргарит Мисирджиев и Тодор Христов.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Публикувано в Разни | 5 коментара

Too Young To Die, Too Drunk To Live – Концертът на Graham Bonnet и Alcatrazz в Берковица

Публикувано на понеделник, 28 юли, 2008 от Майк Рам

Миналата седмица, кроткото ми съботно излежаване беше прекъснато от позвъняване от един приятел, който ме застреля с въпроса: „Абе ти знаеш ли, че Греъм Бонет ще пее довечера в Берковица?“ Ами, не – не знаех, но групата за бързо реагиране се събра и след много кратко размишление решихме, че ако изпуснем такова събитие ще ни е яд цял живот и че едно пътуване до Берковица е точно тази малка авантюра, от която имахме нужда, за да си размърдаме задниците в съботния ден.

Речено-сторено. Метнахме се на колите и потеглихме. Берковица, според картата, е само на 85 километра от София, но пък пътят минава през прохода Петрохан, което не е от най-приятните места за минаване с кола – много крив път и не добре поддържан – вечерта се връщахме сред гъста мъгла и на няколко пъти изгубихме посоката, тъй като пътят няма никаква маркировка.

Все пак, не е като да пътуваш от София до Каварна 🙂 Неприятният участък мина бързо и в града лесно открихме мястото на събитието. Пристигнахме по тъмно, но усещането за празник се чувстваше навсякъде. Паркът има една голяма поляна, където зрителите кротко слушаха изпълнителите на деня, а отстрани имаше много маси, където по-уморените си хапваха топла скара и хладна бира под звуците на твърдия рок, който се разнасяше от колоните. Усещането беше като на селски панаир, само дето вместо народна музика и поп-фолк, от сцената се сипеха яки жици.

Има още →

Публикувано в Музика | С етикет , , , , , | 1 коментар