The Man On The Silver Mountain

Тези мъдри и весели сентенции ги открих при Комитата, а той пък – от други хора. Не се знае кой е техният автор – най-вероятно са съвременен фолклор. Важното е, че са готини, смешни и дават храна за размисъл. Предлагам ви една част от тях – тези, които ми се сториха най-поучителни.

Приятелството:

• Приятели са ти тези хора, които те използват по-малко от другите…
• Никога не говори лошо за себе си! Твоите приятели ще го направят вместо теб…
• Жената на моя приятел не е жена, но ако тя е прекалено красива, той не ми е приятел.

Мъжете, жените и любовта:

• Лежат на масата две книга: първата – тъничка, пише „Логика“. Другата – дебела, пише „Женска логика. Том 1“
• Идеалният мъж не пие, не пуши, не играе хазарт, не спори и не съществува.
• Търсите жена? По-добре търсете пари! Жената после сама ще ви намери.
• Да отидеш на море с гаджето, това е същото като да отидеш в гората и да си носиш дърва!
• Нищо във външността на мъжа не дразни така жената, както липсата на пари…
• Той беше душата на компанията, а тя – тялото.
• Харесвам жени с лошо зрение, защото на жените с добро зрение аз не им харесвам.

Има още →

Преди известно време Тодор Христов от alabala.org постави въпроса „Какво обядват блогърите?„, споделяйки, че на него самия от блогване не му остава време да обядва като хората, а и обядът му трудно може да се нарече „здравословна храна“. По този повод той покани някои конкретни блогъри да споделят как, кога и с какво се хранят те на обяд, ако въобще намират време за това.

Въпросът, разбира се е интересен за тези, които се занимават с тази дейност „професионално“, т.е. блогването отнема доста голяма част от техния ден и до някаква степен носи материална възвращаемост. тези, които блогват от офиса в работно време, предполагам, че имат същия дневен режим, както и останалите си колеги и ходят на обяд заедно с тях.

Аз мога да кажа, че се занимавам с писане на блогове професионално дотолкова, че то отнема наистина значително време – средно половин работен ден – и освен това косвено е носител и на приходи в моята фирма. Обикновено започвам да пиша още със ставането и понякога така се увличам в работа, че наистина пропускам и закуската, и обяда, и започвам да усещам неистов глад някъде към 3-4 часа следобед, който ме кара да прекратя заниманията си и да се отдам на биологичните си нужди.

В повечето дни, обаче, моментът на задоволяване на глада настъпва към 1 часа, което си е съвсем нормално време за обяд. Често ми се случва да работя в леглото (един от недостатъците на лаптопите), но храненето винаги се извършва в кухнята, на маса.

Има още →

Не е точно притча, а една истинска история, която научих от блога на Стийв Олсън:

Една монахиня се включила доброволно в програма за помагане на душевноболни престъпници. Когато я попитали защо се е записала, тя отговорила:

– Виждате ли тези бяла стена зад вас? Вземете един молив и нарисувайте точка на стената. Сега погледнете към стената – точката е това, което е сбъркано в тези хора, на които искам да помогна. Бялото пространство е това, което е наред в тях. Аз не търся да видя точките, затова виждам доброто в тях.

За повечето от нас, казва Стийв, проблемите ни са малки като точка на стената, а чудесните неща, които ни заобикалят, са много по-големи от самата стена. Престанете да се взирате в точката, тя ви пречи да видите стената! Не давайте на една малка точка да застане между вас и щастието!

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Откакто съм започнал да водя нормален живот на възрастен, т.е. откакто завърших Университета, се опитвам да бъда аполитичен – искам да си върша работата и да печеля според това, което струвам като професионалист, а не според това кой е на власт и чий политически задник целувам. Да, ама не става. Все някъде някой намесва политиката и по-лошото е, че и мен се опитват да ме обвържат политически въпреки моето открито нежелание.

В блога си също се старая да избягвам политическите теми – и без това у нас 90% от блогърите само за това пишат – няма нужда и аз се слагам между тях. Случва се да напиша някой коментар, когато се сблъскам с някои брутални примери на бюрокрация, невежество или нагло отношение към клиентите от страна на някоя банка, административна служба или фирма-монополист, но ги разглеждам повече като бизнес поведение (или по-скоро анти-бизнес), отколкото да търся някакъв политически смисъл зад случилото се.

Колегата-блогър Ангел Грънчаров, който се е специализирал в политическата тематика, е решил, че аз съм важен политически коментатор и все намира повод да ме въвлече в някоя политическа дискусия. Изглежда се е поукротил след бурята с рецензията на книгата му „Страстите и бесовете български“ – тук, тук и тук, и сега ме приканва да се включа в поредната му антиправителствена инициатива.

Има още →

Когато човек има рожден ден, това обикновено е повод за празнуване. А когато е кръгъл юбилей – още по-голям. Само дето числото (40) взе да става твърде голямо и това започва леко да ме притеснява. Точно поради това, този пост се каня да го напиша от доста време и все го отлагам. Междувременно се случиха и други събития, повече или по-малко свързани с рождения ми ден, и се натрупа толкова много материал, че реших да го разделя на няколко части, за да не е прекалено голям и да мога парче по парче да ви го споделя.

Много хора ме питат: „Ти кога ще излизаш в отпуска това лято?“. Не знам какво да им отговоря. На едни казвам, че няма да излизам въобще в отпуска, а на други, че аз съм постоянно в отпуска, защото нищо не работя 🙂 Истината е, че откакто правя собствен бизнес и разполагам изцяло с времето си, аз наистина не чувствам работата си като тегло, а като огромно удоволствие и отпуската не е начин да се отървеш от работата, а само източник на разнообразие и нови впечатления.

Тази година, без някаква предварителна уговорка, се оказа, че сме измислили най-добрата форма на почивка – серия от микро-отпуски по 3-4 дни, които успяваме да си уредим почти всеки месец. Ако човек успее да намери място, където да се почувства добре, дори за един разширен уикенд може да се освободи от напрежението на работното ежедневие и да се зареди с енергия и положителни емоции за следващите дни.

Има още →

От няколко седмици моят блог е намиран в търсачките най-често по думите „лютеница“ или „рецепта за лютеница„. Явно – настъпил е сезонът на лютеницата и хората активно търсят информация как да си приготвят скъпоценната зимнина в домашни условия.

Аз пък, в пристъп на върховно чревоугодничество, преди няколко месеца написах една статия, озаглавена Най-добрата лютеница на света, която изглежда, е станала много популярна не само заради това, че изказах личните си предпочитания към една определена марка, продавана на пазара, но вероятно и заради семейната рецепта за приготвяне на домашна лютеница, която в този момент се оказа доста актуална.

Според мен през август е още рано за приготвяне на домашната лютеница. Най-подходящият момент е началото на септември, когато всички необходими продукти ги има в изобилие на пазара и цените им достигат минималните си стойности. Аз самият ще се захвана с това богоугодно дело след 06.09 и ще ви изготвя специален репортаж от събитието. Надявам се да бъде интересно и вкусно 🙂

Пожелавам успех на всички домашни майстори и ви приканвам да споделите някоя готварска хитрина при приготвянето на домашната лютеница, стига да не е специална родова тайна 🙂

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Преди една година, през юли, открих сайта plakaty.ru, в който авторите са се постарали да съберат образци от „изкуството“ на плаката, което в онези години се превърна в основен лост на комунистическата пропаганда. Идеята на авторите определено не е нито про-, нито анти- комунистическа, а просто историческа – да се съберат и запазят за бъдещите поколения тези произведения и именно бъдещите хора да определят от дистанцията на времето тяхната историческа или художествена стойност.

Възхищавам се на тази идея, защото колкото и да изглеждат глупави или наивни, тези плакати са част от историята и културата на руския народ (а и на нашия, имайки предвид, че и у нас този метод на възпитание и пропаганда е играл важна роля) и би било грехота да бъдат унищожени и забравени, въпреки че това биха пожелали българските антикомунисти, ако някой ги беше попитал.

Питам се дали някога в България ще се научим на историческа толерантност, така, както я умеят французите, например. Те, въпреки че се пишат видни демократи и републиканци, ревностно пазят всички исторически и археологически паметници както от кървавите си революции, така и от многобройните кралски и аристократични родове, така и от императорът, опитал се да завладее цяла Европа. Каквото е било в миналото, си остава там. Важното е да го познаваме и да не го забравяме. Това е поуката от историята. Жалко, че у нас все още битува първичната омраза и не виждам признаци да успеем да я надраснем.

След това дълго предисловие, да ви припомня за какво съм писал преди една година.

Има още →