The Man On The Silver Mountain

Валери Величков – един мой виртуален приятел във Фейсбук публикува преди време следния статус:

Само с един единствен въпрос може да се определи пола, възраста и социалния статус на човека:
– Какво означава за вас „Да си изкараш хубаво вечерта?“

Мислех си, че ако това твърдение е вярно, то мъжете сигурно ще предпочитат да отидат на кръчма с приятели и да се веселят, а жените – да бъдат у дома с цялото семейство. По-младите може би ще предпочетат романтична среща на свещи, а по-възрастните – просто разговор с близки хора. Затова зададох публично въпроса на моите приятели в социалната мрежа и получих много интересни отговори.

Разбира се, някои са действали като чукчите и не са прочели отговорите на другите, поради което някои отговори според мен са идентични, въпреки че са казани по различен начин. Поради това реших да ги обобщя малко в няколко категории. Общият брой на гласовете е 166, но някои хора са посочили няколко отговора.

Първа категория – кротко събиране с приятели

Тук по-скоро идеята е не в шумния купон, а в тихия разговор, в споделянето на проблемите и в намирането на подкрепа в лицето на най-близките приятели. Ето и конкретните цифри:

• Добри приятели, хубава приказка, близост, уют, липса на лицемерие – 69 гласа
• Умерено хапване, смях и сладки приказки с добри приятели – 18 гласа

Общо – 87 гласа или 52% от всички отговори.
Има още →

Напоследък се натрупаха страшно много интересни публикации, на които все не мога да обърна достатъчно внимание и да ги събера в дайджеста. Днес представям на вашето внимание всичко интересно, което съм запазил още от средата на ноември, но ви гарантирам, че е много добро и ще ви хареса. Другата седмица ще обобщя интересните блог публикации от декември в юбилейното 50-то издание на дайджеста и след това ще се срещнем отново в началото на Новата 2012 година.  Приятно четене!

***

Темата на това издание може да се каже, че е българската народопсихология. Много блогъри коментираха нашите национални черти, пречупени през призмата на обществените, професионалните и междусъседските взаимоотношения, а немалко хора коментираха (и оспориха) българската народна мъдрост, изразена в нашите пословици и поговорки. Ето за какво ставаше дума:

Йордан „JD“ Хлебаров разсъждава над израза „Не си гледай само в краката„, който е точно обратното на нашата поговорка „Гледай си в краката“. С други думи, дилемата е дали да оставиш въображението си и мечтите си да се развихрят, или да бъдеш реалист и да гледаш да не паднеш на земята. Много ми харесва заключението на Йордан:

Хлапето в мен гледа напред, поотрасналото хлапе в мен си гледа в краката. Но да си гледаш в краката не значи, че не вдигаш поглед постоянно и не гледаш напред. Напротив. Именно комбинацията от двете те движи напред – веднъж да гледаш да не се препънеш и да паднеш; веднъж да знаеш накъде отиваш.

Владимир Кабрански (krizt) пък разсъждава над друга популярна поговорка – да изоставиш питомното и да гониш дивото. Това, което ми харесва в българските поговорки, е, че в тях винаги можеш да намериш материал за разсъждение и че всеки открива нещо за себе си, макар и това за всеки да е различно. Ето един цитат от поста на Владимир, който си харесах:

Беззащитната овчица не я интересува, че я доят, стрижат и колят, а се прибира безропотно в кошарата. Не иска свободата, защото тя я плаши. Извън кошарата е страшното диво, а вътре е „прекрасното“ питомно. За опитомените хора е същото.

***

Две публикации, които разглеждат поведението на българина в обществото и се опитват да разберат кое провокира простотията ни да излезе наяве. Марио Пешев коментира поведението на нашенеца в поста си Българската народопсихология на улицата, а Божидар Божанов предизвиква самото понятие за общество в съзнанието на българина. Ето един цитат от поста на Марио:

Излизаме сутрин. Съседите си крещим по стълбите заради тропане, ремонт, бебе. Навън хората сме намръщени и се разминават злобно. Качваме се в рейса, където има бутане и псуване, или в колата, докато по улиците се засичаме, ругаем и си показваме различни комбинации от пръсти. В работата шефът е комплексар, защото до скоро е бил на нашето равнище и иска да ни тъпче, за да не заемем мястото му, защото така може да изплати ипотеката. Влизаме да плащаме сметки, където чакаме 3 часа администрацията да си изиграе пасианса, преди да им платим пари, от които им плащат заплатите. В магазина ни гледат на криво и ни крещят, когато питаме къде се намира някой рафт. Отвън ни чакат просяците, които се нареждат в колона по един. Излизаме вечерта, където сервитьорката се държи троснато и неадекватно. Прибираме се и осъзнаваме, че остават 60лв до края на месеца, както и още 20 дни преди заплата.

Болезнено, но вярно.

Има още →

Осми декември е един от любимите ми празници. Толкова любим, че с моите приятели-състуденти го празнуваме редовно вече цели 23 години! Този празник се превърна в наша традиция не само защото студентските ни години бяха безгрижни (това не е съвсем вярно), а защото Университетът ни даде онова, което ни направи такива, каквито сме сега. Не толкова знания, колкото стремеж към тяхното придобиване; не толкова факти, колкото начин на мислене.

По време на студентстването ни се срещнахме с нашите половинки, оженихме се и се родиха първите ни деца. Колегите, с които учехме заедно, станаха наши приятели за цял живот, колеги и партньори в работата, с някои от които сме неразделни вече повече от 20 години.

Студентските години ни направиха самостоятелни, тогава за пръв път се сблъскахме с реални житейски проблеми и се научихме да ги разрешаваме – със собствените си усилия и воля, и с помощта на най-близките си приятели.

Затова и в продължение на толкова години не пропускаме този чудесен повод да се съберем и да отпразнуваме успехите, които сме постигнали, изпълнение с тиха благодарност към преподавателите, колегите, приятелите и семейството. Нещо като малка Коледа – един много свиден празник за нашата група.

Днес нашите деца са вече студенти и празнуват отделно от нас със своите колеги, но ние оставаме в душите си студенти завинаги, защото пазим онзи буден, откривателски дух, който ни е водил досега през годините и ни е помагал да живеем честно и достойно.

Честит празник на всички студенти, на всички мои приятели от Софийски Университет и на всички търсещи хора с будни умове и сърца! Наздраве!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Днес посетих 30-тия юбилеен панаир на книгата в София и отново се прибрах с няколко торби книги. Този път, въпреки юбилейното издание, ми се стори, че панаирът е значително по-спокоен и има по-малко участници. На мен това даже повече ми харесва, отколкото Голямото Коледно Щуране, когато навън е натрупал сняг, а вътре хората търсят книги само за подарък. Днес видях истински ценители на книгата, които искаха да си купят нещо, което да им донесе духовна наслада.

Интересно, че повечето посетители (според личното ми наблюдение) бяха възрастни хора. Това може да означава две неща: или младите хора вече не обичат да четат книги, или четат предимно електронни такива (което ми се струва по-малко вероятно). Прави им чест на тези хора, че на фона на тоталната мизерия в страната, са успели да отделят пари, за да си купят книги. Браво! Надявам се след време нашите деца да подемат отново тази традиция и да споделят любовта към книгите, която изпитваме ние.

Първа спирка в моята обиколка естествено беше щандът на издателство „Изток-Запад“, където неуморният Христо Блажев така страстно обяснява на клиентите колко са готини книгите им, че те неминуемо се запалват от неговата емоция и винаги решават да си купят поне една книга от невероятно богатия им избор. Признавам, че съм голям почитател на издателството и смятам, че те предлагат на българския читател най-добрите бизнес книги, които излизат на световния пазар. Тръгнах си с “Изцяло ново мислене” на Дан Пинк, чийто блог следя редовно, „Какво е нужно да си щастлив?“ на Дан Гилбърт и автобиографията на Патрик Суейзи.

Имах възможността да се срещна лично с Адриан Лазаровски и да си купя неговата най-нова книга „Завладей българките„, издадена от „СофтПрес“, да получа автограф от автора и да му пожелая успех. Радвам се, че познавам такъв широко скроен човек като него и след всички положителни отзиви, които чух, мисля, че книгата няма как да ме разочарова.

Сдобих се и с книгата на моята приятелка Роси Вак „Ти си промяната„, издадена от издателство „Колибри“, и се надявам да мога да се видя скоро с нея и също да я поздравя за успешното начинание. Тя е автор на блога „Себепознание„, където можете да откриете ценни съвети за това как да опознаем себе си, за да постигнем щастие и успех.

От моите любимци „Бард“ си купих два екшън романа, сред които най-новото произведение на Матю Райли „Плашилото и армията на крадците“ (любим мой автор!), а от щандовете на други издателства си намерих една книжка на Ричард Брансън и невероятно ценното помагало на Стивън Кинг „За писането“ – може да ми помогне един ден и аз да издам своя книга – кой знае? 🙂

Има още →

Седмичният блог дайджест все още е жив! Продължавам да събирам интересни блог-публикации, но от работа трудно намирам време да ги подредя и да напиша подобаващи коментари към тях. Затова и реших да не ги трупам по много, а да пускам по-кратки дайджести, в който да споделям с вас онези постове, които най-много са ме впечатлили. Дано така да успея по-лесно да ги подготвям! Приятно четене!

***

Още от началото на моята блогърска дейност се интересувам от въпроса що за животно е предприемачът. Даже си бях внушил, че и аз съм предприемач, тъй като се опитвах да реализирам някои свои идеи. Появиха се, обаче, доброжелатели, които надлежно ми обясниха, че предприемач е само онзи, който е взел пари назаем, наел е работници, които да реализират идеята му и накрая е продал фирмата си поне за 12 милиона долара. С други думи, аз нямам нищо общо с тях и не трябва да злоупотребявам с тази свещена дума.

Сега попаднах на статията на Поли Козарова С какво са по-добри от нас?, в която авторката разсъждава над други качества, които притежава истинския предприемач: той е човек, който търси решения, вместо да се оплаква; човек, който поема премерени рискове и човек, който не пада духом, когато начинанията му се провалят. Статията е много мотивираща и ми припомни една моя публикация от преди време: Не позволявайте на глупаците да ви повалят! Вярвайте в себе си и не се отказвайте от мечтите си!

***

Йордан Матеев също разсъждава над българската народопсихология, цитирайки резултатите от едно проучване сред страните от ЕС, в което се оказва, че ние сме шампиони в някои странни категории. Един от резултатите, който мен ме впечатли най-силно, е фактът, че половината от българите живеят с родителите си до 36 годишна възраст. Дали това не е още един признак за липсата ни на предприемчивост? В крайна сметка, за да стартираш нов бизнес или просто да започнеш свой собствен самостоятелен живот, не се ли изискват едни и същи качества?

Има още →