The Man On The Silver Mountain

Колегите от Webface Consult, организатори на онлайн курса „Летящ старт в Интернет маркетинга„, на които имам честта да бъда медиен партньор, са изготвили за всички регистрирани курсисти едно невероятно предложение – да станат „Лице за пример“ или с други думи да участват в конкурса за сайт, който да бъде използван като пример в курса, с който да бъдат илюстрирани всички уроци и практически упражнения.

Какво ще спечелите, ако станете „опитно зайче“? Един куп полезни услуги от фирмата-организатор на стойност над 4000 лева! Това включва:

• Одит и анализ на сайта и изготвяне на маркетингов и монетизационен план.
• Създаване на шаблон за имейл бюлетин и форма за регистрация.
• Подготовка на рекламни банери.
• Проучване за ключови думи, базова он-сайт оптимизация.
• Планиране на Pay-per-click кампании в Google AdWords и Facebook.
• Създаване, настройка и дизайн на персонализирани Facebook страница и Twitter профил.

Има още →

Днешният, 42-ри блог дайджест е посветен на мъдростите, на вглъбяването в себе си и търсенето на истинското „аз“, на онова, което ни прави щастливи. Този път има по-малко политика и повече размисли. Разбира се, има и много хумор и разкази за чудни пътешествия. Приятно четене!

***

Дайджестът започва с поста на Григор Гачев „Равносметка„, в който той говори за ненаситността и за онова, което ни прави щастливи:

Ненаситността е част от човешката природа. За много зло и за много добро… Но защо към различни неща? Защо някои са ненаситни в правенето на добри и красиви неща, а други – в трупането само за себе си? Къде е разликата?

В статията има интересни разсъждения за разликата между работа и хоби и дали трябва човек да превърне хобито си в работа, за да бъде щастлив. Аз мисля, че трябва да изпитва удоволствие и удовлетворение от това, с което се занимава, без значение от коя точно дейност му идват приходите.

***

Стефан Русев зачеква една важна тема в своя маркетинг блог – дали свалянето на цената винаги е оправдано, особено, когато е придружено от понижаване и на качеството на предлагания продукт? Не е ли по-добре да се продава на по-висока цена, но да се обясни на клиента, че тя е гаранция за високо качество? Аз лично смятам, че хората имат различни критерии и ценности и ако за едни качеството е най-важното нещо, то за други е цената, тъй като просто не могат да си позволят по-скъпия продукт или услуга. Важното е всеки търговец и производител да могат да преценят към кой тип клиенти да насочат своите продукти.

Аз, например, много се дразня от кварталния ни магазин за хранителни стоки, който продава отвратителни продукти, които направо не стават за ядене, но се гордее, че това са най-ниските възможни цени, но от друга страна все още карам кола на старо, защото не мога да си позволя нова. Дори за различните стоки, хората имат различни критерии.

***

В началото на месеца се проведе помпозна акция по почистване на боклука, оглавена от популярна телевизия и масово обсъждана в нета. Понеже съм голям противник на евтините ПР кампаннии, избрах няколко публикации, които съвпадат (донякъде) с моето разбиране какво трябва да се прави.

Пипилота Ментолка от блога „Патиланско царство“ се е включила в почистването, но не защото видната тв водеща я е подтикнала, а защото просто си е изградила навика да не хвърля боклук и защото осъзнава важността на това да е чисто около местата, където живеем:

За съжаление, адски много хора не мислят като мен, а напротив. За това изхождам от презумпцията, че личният ни пример, всекидневният, е изключително важен. Днешният още повече. Ясно е, че този, който си мята плика с боклука през прозореца няма да дойде и да се включи в почистването. Почти сигурно е, че ще продължи да го прави. Но съм длъжна да покажа на дечурлята от блока, че има хора на които им пука, за да може и на тях да им запука.

Малко по-грубо се е изказала Пипи (или Све) от блога Вила Вилекула (да ме прощават, ама тези двата блога често ги бъркам 🙂 ) в статията си „Почистете си главите„:

Няма да почистим България за един ден, нито за седмица, нито за година или пък за десет.

Ако не си почистим собствените глави.

и още:

Защото проблемът с мръсотията  е в главите ни.

Не е „държавата“ виновна, че живеем в кочина. Ние сме си виновни.

„Държавата“ не си хвърля фасовете по спирките, нито пък найлоновите торбички край пътя.

Някой трябваше да го каже: ние сме си направили боклука покрай блоковете и ние трябва да си го изчистим, вместо да мрънкаме и да се чудим кого да обвиним. Всъщност, има две групи: едни, които правят боклук и други, на които им пука. И май този въпрос няма да бъде разрешен, докато на всички не ни запука.

Петър Рашев е от хората, на които им пука и които притежават умението да увличат другите. Без много приказки той и шепа ентусиасти от неговия квартал са постигнали чудеса, като не само са събрали и изчистили боклуците, но и даже са успели да боядисат някои кошчета и да посадят дръвче! И както казва той – важно е да научим следващото поколение на грижа за околната среда, а това става само с личен пример.

Ваня пък се обръща към себе си и се пита откъде се появява толкова много боклук. И отговорите, които дава, са страшни: събираме (купуваме, подаряваме) страшно много безполезни вещи и все още отвсякъде ни затрупват с хартия – всякакви реклами и ненужни брошури, които захвърляме направо в коша за боклук (в добрия случай) или пък оставяме на произвола на вятъра (в лошия).

***

Има още →

Тези дни четох по Мрежата, а даже и по телевизията мернах в новините, че народът масово преяждал по празниците с агнешко и яйца. Щастлив съм, че нашето семейство успя хем да уважи празника (боядисахме си яйца), хем да не се поддаде на изкушението да прекара 4 дни на маса и вместо това прекарахме два от дните в пътуване из страната.

Времето беше чудесно, а ние обичаме да пътуваме заедно в колата, да си говорим, да слушаме хубава музика и да посещаваме интересни места. В събота малко късно се нагласихме за тръгване, затова решихме да направим кратък маршрут. Избрахме посоката Перник-Кюстендил, тъй като никога не бяхме ходили там, а разстоянието от София не е никак голямо.

Перник

Перник е странно устроен град. Влизаш в него по един голям булевард – широк и ограден с мантинела – съвсем като магистрала. Понеже съм чувал лоши неща за пернишките полицаи, пък и в непознат град никога не предприемем рискове, затова карах бавно и в рамките на ограниченията. В началото улицата минава през обширен индустриален район, после се виждат много влакове, сякаш гарата е опасала целия път, и после изведнъж се оказахме извън града. Всички в колата бяхме много озадачени как така го подминахме и не разбрахме откъде се влиза в него! Спомням си, че имаше едно кръстовище, на което можехме да се отклоним от главната улица, но там имаше една табела, на която пишеше „Трън“. И понеже не искахме да ходим в Трън, го подминахме. Предполагам, че оттам се влиза и за центъра на града, но за разлика от всички други градове в България, тук табела с надпис „Център“ нямаше.

Искахме да разгледаме центъра и да посетим крепостта на Кракра Пернишки, която се извисява в края на града съвсем близо до улицата, по която се движехме, но нямаше как да стигнем до нея, защото между нас имаше дълбоко дере. Явно единственият начин да се стигне до крепостта, е да се влезе в града, което ние не успяхме да направим. За щастие, бяхме заредени с добро настроение и решихме, че това е повод да пробваме втори път някой друг ден. Все пак, Перник е на половин час път от София.

Кюстендил

Продължихме по пътя и след като отминахме Радомир поехме по Конявската планина. Пътят не е идеален, но не е лош – става за каране с лека кола и завоите не са особено страшни. Минава се леко, а природата се беше раззеленила и нацъфтяла навсякъде около нас, така че пътуването ни беше много приятно, минавайки покрай всичката тази красота.

Има още →

Организаторите на онлайн курса „Летящ старт в Интернет маркетинга„ – Webface Consult, на които имам честта да бъда медиен партньор, ви предлагат само днес една супер яка промоция – „Удар на деня“! Тя се състои в следното: ако се регистрирате и инициирате плащането днес, получавате отстъпка от 40% от цената на курса! С други думи, вместо редовната цена от 360 лева, ще трябва да платите само 216 лева!

Как става регистрацията?

Необходимо е да отидете на този адрес и в полето „Промо-код“ да запишете „MRM001 TODAY“ и да добавите своя имейл адрес. Например: „MRM001 TODAY ivancho@hotmail.com“. Побързайте! Офертата за моите читатели важи само днес!

Курсът ще започне от 2 май, а повече информация за него можете да прочетете в моята първа публикация за него. Трябва да ви информирам, че от закупените от вас участия в курса, аз също получавам комисиона от организаторите. Смятам, че това е честна сделка и вярвам, че участието в курса ще бъде полезно за вас.

Пожелавам успех на участниците в курса!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Ето го и 41-вия блог дайджест. В него има статии за хората и за котките, за лилиите и за тръните, за екология и ГМО, за фанатизъм и прагматизъм, за икономика и раждаемост. Много шарено, много разнообразно – надявам се да ви бъде интересно. Приятно четене!

***

„Редакционната статия“ на тазседмичния дайджест е от Лъчко от блога „Монологър“. Тя е озаглавена „Lilium Inter Spinas„, което означава „Лилията измежду тръните“. В нея авторът говори за това колко сме еднакви ние, хората, въпреки че изглеждаме различни, колко героични и жестоки могат да бъдат едни и същи хора, поставени в различни условия. За това, че мнозинството от хората са тъпи, но измежду тях съществуват единици, които са точно лилиите измежду тръните, които движат прогреса и културата на човечеството, и за това, че точно тези хора измежду нашите приятели и близки, дават смисъла на нашия живот.

Искаше ми се да цитирам нещо, но не можах да си избера нищо от авторовия текст. Целият текст е силен, въпреки че обикаля из много теми и на пръв поглед може да ви се стори повърхностен. Затова ще прекопирам неговия цитат от Тукидит, който много ме впечатли:

По-голямата част от хората са прекалено мързеливи, за да достигнат сами до истината; те се задоволяват с първото попаднало им авторитетно мнение.

Статията е много силна. Непременно я прочетете!

***

Сандо, блогуващия с пилци, ме спечели за втори пореден път с историята за музиканта Иван, за погубването на една любов и разрушаването на мечтите от детството. Историята може и да е малко променена, може и да има известна доза художествена измислица, но е много истинска и много тъжна. „Когато музиката свърши…“

***

Боян Юруков разсъждава над въпроса къде е моралът в технологиите – дали те сами по себе си за зло, което трябва да контролираме и дори да унищожим, ако прекрачат определени граници, или злото е в самите нас, хората, които водени от алчност или жажда за власт, прекрачваме моралните норми? В конкретния случай неговият поглед е насочен върху ГМО, но аз мисля, че този въпрос е поставян много отдавна (например с изобретяването на атомната бомба) и още тогава му е даден отговор.

Едва ли някой се съмнява, че проблемът не е в технологиите, а в хората. Проблемът е, че няма как да се контролираме ефективно. Кой ще контролира контролиращите и кой ще пази пазачите? – това са въпросите, които от далечни времена вълнуват философите и обществениците. И понеже никой не е намерил отговор, много по-лесното решение е да ограничим технологиите. Вижте цитата от Тукидит по-горе.

***

Иван Стамболов-Sulla е зачекнал темата за екологията в поста си „Зелен електрокар ме преследва“ в типичния си иронично-саркастичен стил, но този път покрай хумора и заяждането с фанатизма на еко-активистите е вмъкнал и много сериозни аргументи защо един или друг (на пръв поглед) екологичен избор, на практика не е нито екологичен, нито ефективен. В крайна сметка, изводът за мен е в това, че няма единствено вярно, правилно или идеално решение на проблемите с използването на природните ресурси, нуждата ни от енергия и замърсяването на земята. Какъвто и подход да изберем, се налага да правим и компромиси. Успешното бъдеще на човечеството зависи от разумното балансиране на различни фактори и добре премерените компромиси. Ето това еко-фанатиците не могат (или не искат) да разберат.

***

Има още →

След като написах за идеята на Райна Цветкова за скоростните срещи, се сетих, че преди време (цели две години всъщност!) тя ме беше предизвикала да споделя снимки от абитуриентския си бал. И понеже съвсем наскоро отново ще бъда абитуриент, т.е. ще празнуваме 25 години от онова паметно събитие (да не повярва човек колко съм остарял!), реших да разровя архивите и да видя какво има там.

За съжаление, снимките ми от бала са с доста лошо качество (домашно производство), а и момичето, с което бях тогава, едва ли ще иска такива кадри да се показват публично. За сметка на това открих две фотографии, които съм си правил във фото-студио и доколкото си спомням, са от времето когато съм бил 17-18 годишен, т.е. точно около времето на абитуриентския бал.

Първата мисля, че е от лятото на 1985, когато навърших 17 години, а втората – от следващото лято, след завършването и малко преди да ме приберат в „родната казарма“ и да ми острижат хубавата коса. Вижте какъв перчем съм имал само!

Гледам ги и си мисля колко сериозен, амбициозен и пълен с идеи съм бил тогава. Сега съм само пълен 🙂

Мустаците съм ги носел явно с идеята, че така изглеждам по-възрастен и съответно по-сериозен, по-благонадежден. Носих ги цели 18 години, когато започнах да си мисля, че вече съм достатъчно възрастен и вече не искам да изглеждам стар. Напротив – вече искам да изглеждам по-млад и от 6 години нямам мустаци, ходя късо подстриган и общувам предимно с по-млади хора от мен. Когато сваля и излишните килограми, се надявам, че отново ще изглеждам толкова хубав, колкото преди 25 години 🙂

Връщането към миналото ми е приятно. Не съжалявам за нищо, не изпадам в тъжна носталгия, просто ми е приятно да си припомня тогавашния си оптимизъм и енергичност и се радвам, че все още не съм ги загубил. Дъщерите ми са наследили хубави гени от мен и са много красиви, а аз живея в семейство изпълнено с обич и доверие. Е, вече не нося такава дълга коса, а онова, което ми е останало по главата, вече е започнало прогресивно да побелява, но какво от това? Важното е как се чувствам, а аз се чувствам млад и хубав, както преди, изпълнен с енергия и оптимизъм, подкрепян от любовта на моите близки и приятели. Какво повече може да желае човек!

Аз съм просто един щастлив човек! 🙂

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Петко Димов е човек, когото не познавам лично, но като разгледах неговия сайт postvai.com, видях, че е положил огромен труд, за да създаде една общност от хора, занимаващи се с реклама и писане на текстове и да предложи множество полезни статии и инструменти за всички, които се интересуват от тази дейност.

Той е написал една малка, но интересна книжка, наречена „Копирайтинг за уеб„, която е предназначена както за начинаещи копирайтъри, така и за хора, които имат някакъв опит в тази дейност, но тепърва насочват своята дейност към безкрайните възможности на Интернет. И тъй като аз от известно време също се занимавам с тази дейност, зачетох книгата с нескрит професионален интерес.

Първата част на книгата е насочена към това да обясни ясно какво е копирайтинг и да представи различните видове публикации, продукт на копирайтинга, като изрично подчертава особеностите на писането за уеб и оптимизацията на текста за търсачките. Истинското умение е именно в това да се пишат интересни текстове за хората, които в същото време помагат и за по-високото позициониране на съответната страница в търсещите машини.

Втората част, наречена „Наръчник с трикове“, дава полезни практически съвети, отчита най-популярните грешки, които се допускат в копирайтинга и цитира още редица полезни практики и инструменти, които могат съществено да подпомогнат труда на пишещия.

Има още →