The Man On The Silver Mountain

Историята на молива

Едно момче гледало баба си как пише писмо. По едно време я попитало:

– Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?

Бабата спряла да пише и му отговорила:

– Да, всъщност пиша за теб, но по-важен от думите е моливът, който използвам. Надявам се един ден да станеш като този молив, когато пораснеш.

Заинтригувано, мочето погледнало молива. Той не изглеждал нещо особено.

– Но той е съвсем обикновен! – разочаровано възкликнало то.

– Зависи как гледаш на нещата – отвърнала бабата. – Той има пет важни качества, които, ако успееш да отгледаш в себе си, ще се превърнеш в човек, който е в мир със света.

Първо, ти си способен на велики неща, но не бива никога да забравяш, че има една ръка, която направлява твоите стъпки. Ние я наричаме Бог и той винаги ни води според волята си.

Второ, от време на време трябва да спра да пиша и да подостря молива. Това може и да го заболи, но след това става много по-остър. Така и ти трябва да се научиш да понасяш определена болка и тъга, защото те ще те направят по-добър човек.

Трето, моливът винаги ни позволява да използваме гума, за да изтрием грешките си. Това означава, че да поправиш нещо, което си сбъркал, не е непременно лошо. То ни помага да продължим по пътя към справедливостта.

Четвърто, това, което има най-голямо значение, не е дървената обвивка на молива, а графита, който лежи в сърцевината му. Затова винаги търси в себе си и в хората онова, което се намира вътре в тях.

И петото качество на молива е, че той винаги оставя следа. По същия начин, трябва да запомниш, че всичко, което правиш в живота си, оставя следа и никога не бива да го забравяш при всяка стъпка, която правиш.

(Малко по-свободен превод от Паулу Коелю.)

Бъдете като молива!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Позарових се в стари постове и установих, че преди време съм написал неща, които дори на самия мен са ми интересни 🙂 Затова реших да върна към живот една позабравена рубрика – „Добре забравеното“ – и да ви припомня някои от по-интересните публикации в този блог, случили се преди един месец и няколко години.

Днес ще се върнем на януари 2008, а малко по-късно ще ви припомня и по-пресни неща от януари 2009.

• Обичам да се забавлявам с думите и като гледам старите си писания чак се възхищавам на собствената си прозорливост. В статията Думи: Мъжество, Mankind, която успя да поразбуни феминистките духове, дори съм предвидил тенденцията към премахване на думата „жена“ и заместването и с „female-american“, но не съм могъл да предположа по-радикалния израз „вагиноамериканец„, който придоби популярност напоследък 🙂
• Статията Най-добрата лютеница на света стана една от най-популярните в моя блог и допринесе за позиционирането му на първо място в Гугъл по търсенето на думата „лютеница„. В интерес на истината, вече ми се струва, че качеството на лютеницата съвсем не е като онова, което беше преди време. Всички марки и модели (включително и описаната в тази статия) вече са пълни с консерванти, с нишесте, с чесън, лук, сол, пипер и какво ли още не, само и само да се загуби напълно естествения вкус на зеленчука. Жалко.
• Едно от най-любимите ми открития беше мини-сагата – кратка литературна форма, състояща се от точно 50 думи. Оказа се, че е голямо предизвикателство, но и доста забавно човек да напише нещо в този стил. В горния пост бях публикувал няколко превода, но в него се включиха и доста коментатори, които споделиха своите опити да напишат мини-сага, което от своя страна ме провокира да се пробвам сам да съчиня нещо в продължението Мини-сагата е голяма работа. Не беше особено умно, но като първи опит, мисля, че беше сносно 🙂
• Какъв искам да стана? е едно откровение за мечтите и целите, които си бях поставил за 2008 година. Сега, като гледам назад, виждам, че съм тръгнал по правилния път и съм направил няколко успешни стъпки във вярната посока. Целите все още не са постигнати, но усещането че имам ясна цел и съм успял да запазя постоянство в убежденията си, ме изпълва с увереност в успеха.
• Освен всичко изброено дотук, в януарските постове от 2008 година можете да видите едно мъдро прозрение на Сет Годин за фундаментализма, втората част на колекцията от мъдри мисли Нещата, които научих, и една от най-ранните петъчни притчи Защо Господ е оставил човека за шестия ден.

Пожелавам ви приятно четене!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Онзи ден, в събота бях поканен на среща на блогърите, пишещи за книги. Оказа се, че има доста такива хора и че съвсем не са „книжни плъхове“, скрити някъде по тъмните мазета на интернета, а са съвсем нормални и готини хора, които ме поканиха да се видим и да си поговорим на чаша бира или друго любимо питие.

Не само, че бях изключително поласкан да ме поканят, въпреки че почти нищо не съм написал в блога си за книги, но и срещата беше изключително приятна. Беше ми дори малко странно, че има хора, които се събират на маса, за да си говорят за книги, телевизия, блогове и интернет, а не за тапети, фаянсови плочки, ремонт на апартаменти и коли. Едва в този момент осъзнах, че в последните години твърде много съм се задълбавал в материалното и съм се движел в такива среди, а е имало и друг свят, други хора, за които прочетената книга е много по-голямо богатство от платената месечна вноска от лизинга на новата кола.

Горещо благодаря на любезната ни домакиня Мариана Евлогиева, както и на всички гости, с които си прекарахме една чудесна вечер – Преслав Ганев от Литературата днес, Александър Кръстев и Люси Сетиян от Аз чета, Христо Блажев от Книголандия, Sephiroth от The Dark Corner и Весела, която даже си нямаше блог!

Радвам се, че бях част от тази компания. Дано, благодарение на тези хора, четенето на книги се превърне в ценност за все повече хора!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Обичам хората с чувство за хумор. Обичам и шегите, които мъжете и жените правят едни за други. В крайна сметка, създадени сме да живеем заедно и макар че понякога някои хора (предимно мъже) забравят какво дължат на жените (си), възхищавам се на духовната сила, на волята и на невероятното чувство за хумор на жените, които въпреки всичко продължават да ни обичат.

Попаднах на една чудесна колекция от забавни и мъдри цитати на наистина забележителни дами, които преведох и споделям с вас тук. Насладете им се!

Най-трудните години в живота са между 10 и 70.

Хелън Хейс (на 73 г.)

***

Нещата ще станат много по-зле, преди да станат по-зле.

Лили Томлин

***

Мъж гинеколог е като автомонтьор, който никога не е имал кола.

Кари Шоу

***

Засмей се и целият свят ще се засмее с теб. Разплачи се и ще си плачеш само с приятелките.

Лори Куслански

***

Старостта не е място за глезени момиченца.

Бети Дейвис

Има още →