The Man On The Silver Mountain

Традицията в нашето семейство повелява на Бъдни вечер да правим питка с един късмет – парата. След това – на Коледа или на Нова година правим баница с късмети. Тази година решихме баницата да я правим днес, но така се случи, че до последния момент не бяхме измислили късметите.

Досега използвахме един много ефективен метод – вземаме стари вестници и изрязваме части от заглавията на статиите или рекламите, които стават чудесни пожелания за баницата с късметите. Проблемът е, че четем все по-малко и по-малко вестници и днес се оказа, че нямаме никакъв подходящ източник на текстове. За щастие, още от сутринта се събудих с ново прозрение какви късмети да предложа за тазгодишната коледна баница. Явно толкова много съм мислил за тях, че са ми се явили в съня и може би точно заради това ми се струва, че са много яки.

Идеите ми дойдоха от стари комунистически лозунги, които скандирахме като ученици, както и от някои забележителни цитати на Тодор Живков и от популярни в миналото телевизионни предавания. Ето какви късмети си сложихме в баницата (още се пече и не сме ги теглили):

Учение и труд, жинзерадост и дръзновение. Като изключим произхода на това пожелание, то е едно от най-хубавите за всеки човек, особено втората му част.

Качество и ефективност. Това си го пожелах за мен. Искам през следващата година да постигна по-високо качество на услугите, които предлагам, за да имам и повече клиенти, а в същото време да го постигам с много по-малко усилия, за да имам повече време за себе си и за семейството си.

Дела, дела и само дела. Това по-скоро го считам за лоша прокоба, но ми се струва, че би било по-справедливо, ако не всички коледни пожелания са добри. Някой хора трябва да бачкат, за да изкарат пари за прехраната ни 🙂

Вечна дружба. Това го сложих с идеята да се падне на голямата ми дъщеря, Елица, която е лудо влюбена в гаджето си.

Има още →

Днес цяла сутрин си мислех, че трябва да напиша нещо в блога си, за да поддържам ритъма на писане, нещо хубаво и полезно, нещо вдъхновяващо и забавно, но за съжаление, нито ми идваха идеи, нито ищах за писане. И не щеш ли – изведнъж сред публикациите на днешния ден открих три блог поста, които ми създадоха настроение и вдъхновение, и ме заредиха с енергия за цялата седмица. Хубави думи, които реших да споделя с вас за късмет и добро настроение.

Тишо Димитров е озаглавил своето есе „Щастливи по време на криза“ и в него казва:

Няма радост без тъга, няма светлина без тъмнина, няма нощ без ден, бедността е невъзможна без богатството, а щастието без нещастието не съществува.

Всичко, което ни се струва лошо, може да ни донесе нещо добро. Кризата е повод да се освободим от страховете си, от безсмислените дейности и да се фокусираме върху онова, което обичаме и което ни прави щастливи.

Е, сега кризата безкомпромисно те натиска в ъгъла. Дава ти нов шанс. Връща ти свободата насила. Можеш да се натикаш обратно в досегашната схема, ако искаш. Но можеш и да последваш някаква мечта. От теб звиси. Предимството на ситуацията е, че човек, изтикан до ръба, няма какво да губи. Сега си по-силен /силна от всякога! Моментът е изключително подходящ за хващане на божествените топки.

Какво повече мога да добавя? Използвайте го този момент!

Има още →

Човекът и неговата сянка

от Паулу Коелю

Преди много години живял човек, който бил способен да обикне и да прости на всеки човек, когото срещнел. Заради това, Бог му изпратил ангел да поговори с него.

– Бог ме помоли да дойда и да ти кажа, че Той иска да те възнагради за твоята доброта – казал ангелът. – Можеш да имаш всяко нещо, което си пожелаеш, като дар от него. Искаш ли да имаш способността да лекуваш?

– Категорично не – казал човекът. – Предпочитам Бог да избира онези, които да бъдат излекувани.

– А какво ще кажеш да поведеш грешниците обратно по пътя към Истината?

– Това е работа за ангели като теб. Не искам да бъда почитан от никого или да случа като пример за подражание.

– Виж, не мога да се върна обратно на Небето без да съм ти подарил някакво чудо. Ако ти не си избереш, аз ще избера вместо теб.

Човекът се замислил за за момент и казал:

– Добре, бих искал да мога да правя добро, но никой да не го забелязва, даже и самият аз, за да не се изкуша от суетата.

Тогава ангелът направил така, че сянката на човека да притежава силата на изцелението, но само когато слънцето свети в лицето му. Така, откъдето и да минел, болните се изцелявали, земята разцъфтявала плодородна, а тъжните хора преоткривали щастието.

Човекът бродил по земята в продължение на много години, несъзнаващ чудесата, които правел, защото когато гледал към слънцето, сянката му била винаги зад него. Така той можел да живее и да умре без да осъзнава собствената си святост.

***

Понякога ми се иска да съм точно такъв човек…

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Напоследък имам доста задачи, които трябва да свърша; в същото време съм си наумил още куп неща, които искам да свърша. В резултат най-често се оказва, че си губя активно времето да чета клюките във Фейсбук и реално нищо от това, което съм планирал, не съм успял да свърша.

Не знам как и защо се получава така, но просто има моменти, в които просто нищо не ми се прави и постоянно си намирам оправдания защо една или друга задача са отпаднали от плана.

Въпросът е: какво да се прави в такива моменти?

Чел съм доста книги, статии и съвети, но все още ми е трудно да открия идеалната мотивация – метод, който да работи винаги. Мисля си, че ако го открия, след това цял живот ще правя пари, обяснявайки го на другите 🙂

Все пак, харесал съм си някои „трикове“, които искам да споделя с вас, като в същото време ви приканвам и вие да се включите с предложения и идеи.

Има още →

Тези дни се появи повече работа, а във времена на криза човек не може да си позволи лукса да изпусне добри финансови оферти. Това е и единствената причина, поради която изпаднах в „радио-мълчание“. В това време вие, обаче, продължавахте да четете и да коментирате, за което искрено ви благодаря!

Така неусетно се появи и 3000-ия коментар в блога, за който бях обявил поощрителна награда на неговия автор – книгата „Моята автобиография“ на Чарли Чаплин. Щастливият читател е Цвета Костова за коментара си под поста Защо пиша блог?:

Радвам се, че пишеш – за мен е удоволствие да чета не само това, което пишеш ти, а и коментарите към него. Повече гледни точки – по-разширен кръгозор, по-близо до истината.

Много добри думи – просто перфектния коментар за такава награда!

Книгата, разбира се, отпътува веднага за Пловдив, където живее Цвета, и даже е пристигнала успешно. Надявам се да й хареса и да открие интересни неща за себе си в биографията на този велик човек, а на всички вас пожелавам да продължавам да се срещаме на страниците на този блог и да ни бъде приятно!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.